До момента Баркър е написал над 30 книги — романи, новели, сборници с разкази и пиеси, стихосбирки (вижте страницата му в английската Уикипедия или посетете официалния му сайт http://www.clivebarker.info), част от които — в това число „Кървави книги“ и издадената у нас фантастична приказка „Абарат“ — са отличени с престижни литературни награди като „Уърлд Фентъзи“, „Бритиш Фентъзи“ и „Брам Стокър“. И, както вече споменах, доста от тях са филмирани. Но малко от екранизациите са успешни, защото Баркър, също като Стивън Кинг, притежава специфичен стил, който трудно може да бъде пресъздаден на лента. Той е фантастичен, поетичен, метафоричен и сюрреалистичен, прозата му е едновременно страховита и красива, с много дълбочина и оригинални идеи. Някои от историите му са гротескни и странни, други са плашещи, ужасяващи и шокиращи, трети са комично-забавни. Но всички са написани със забележително черно чувство за хумор, с ирония към нравите и пороците на съвременното общество.
Да превеждаш Клайв Баркър е истинско предизвикателство (именно заради специфичния му стил), а да го четеш, е като да се разхождаш по магистралите на собственото си подсъзнание — можеш да си прекараш страхотно… или да се натъкнеш на дълбоко заровени неща… в които е по-добре да не се спъваш.
При всички положения разходката си заслужава. Баркър има невероятно въображение. Всеки негов разказ е една голяма метафора. И крие послание. Ако го държите здраво за ръка и не се отклонявате много от магистралата на неговото подсъзнание, може би ще намерите посланието. Дали ще се осмелите да го извадите на повърхността — зависи изцяло от вас.
Но имайте предвид, че ви очаква пътешествие, което се помни цял живот.
Така че внимавайте къде стъпвате.
Иван Атанасов
Предговор
Най-много покани през годината получавам около Хелоуин. Покани да посетя колежи, за да говоря за историята на литературата на ужаса, да съставя списък с десетте си любими хорър филма за модно списание или да съчиня страшна история като гост на нощно токшоу. В началото на писателската ми кариера, която започна през 1984 г., приемах голяма част от тези предложения, щастлив, че разполагам с трибуна, от която да рекламирам творбите си. Но през последните години, когато книгите ми станаха доста по-различни от безкрайно мрачните, жестоки истории, направили ме популярен, обикновено отклонявам подобни оферти. Не ми допада да бъда Човекът-ужас и да ме канят в сезона на тиквите и историите около лагерните огньове, за да си говорим за Тъмната страна — предпочитам да говоря за чувствата, породили настоящите ми произведения. Започнах да избягвам дори обичайните хелоуински мероприятия — партита и карнавални шествия, — защото цялата тази работа ме смущава.
Миналата година обаче наруших това правило. Дейвид Армстронг, моят любовник, ме убеди, че едно посещение на Хелоуинския парад тук, в Лос Анджелис, който напоследък се превърна в голямо събитие, може да се окаже идеален начин да превъзмогна трудностите около написването на новия ми роман. От мен се искаше само да оставя химикала, да изпия чаша водка и да го придружа. Съгласих се, но при едно условие — че няма да ме кара да обличам карнавален костюм. „Хубаво“, рече той. Неговият щял да бъде достатъчно колоритен и за двама ни.
Оказа се, че думите му не са били празно самохвалство. Преобразяването му започна следобед. Отне му шест часа. Когато приключи, бе неузнаваем. Беше се маскирал като гаргойл с глава на ястреб и рога, кожата му изглеждаше с няколко нюанса по-черна от тази, която му е дал Господ. А от цепката в горната част на задника му висеше опашка, достойна за жребец.
Чак по-късно, когато започнах да пиша този предговор, осъзнах, че Дейвид е приличал на герой от моя сборник — същество, притежаващо едновременно свръхсексуалност и демонична елегантност, което може да ви изчука или да ви изтръгне сърцето.
В десет и половина отидохме на булеварда. Нощта беше доста студена, но щом се смесихме с тълпата, въздухът се затопли от многобройните тела. Улицата беше пълна с десетки хиляди хора, много от които в колоритни костюми. Имаше кукли с облика на Барби и Кен, които се клатушкаха в кичозните си кутии; травестити с всевъзможни одежди — от Кралицата на училищния бал до Вдовицата от Бевърли Хилс; класически американски убийци с брадви и напомпани със стероиди тела, които си личаха под окървавените им, парцаливи тениски; малък отряд наперени въоръжени войници на Конфедерацията; и сребристи извънземни, чийто брой бе достатъчен, за да населят цяла флотилия летящи чинии. Освен това имаше хиляди хора, които си бяха купили маски специално за празничната нощ и шестваха по улиците, предрешени като любимите си страшилища. Видяхме безчет чудовища на Франкенщайн (и техните невести), фредикрюгеровци, кендимени с ръце-куки и дори двама пинхедовци1.
1
Фреди Крюгер, Кендимен и Пинхед са герои от различни популярни филмови поредици на ужасите, като последните двама са екранни версии на герои на Баркър. — Б.пр.