Боже, беше умопомрачително досадно; убийствено, скапващо любовта досадно.
А най-лошото беше, че Джъд сякаш не забелязваше колко е отегчен Мик или просто не му пукаше. И продължаваше да намила, като аргументите му ставаха все по-измислени, а изреченията му се удължаваха с всеки изминат километър.
Мик реши, че Джъд е егоистично копеле и че ще го зареже веднага щом меденият им месец приключи.
Джъд осъзна какъв политически кон с капаци е Мик чак по време на пътуването им — това безкрайно безсмислено пътешествие с каравана през гробищата на средноевропейската култура. Този тип се интересуваше ужасно малко от икономиката и политиката на страните, през които минаваха. Демонстрира пълно безразличие към истинските факти за ситуацията в Италия и започна да се прозява — да, да се прозява, — когато Джъд се опита (напълно безуспешно) да обсъди с него руската заплаха за световния мир. Джъд бе принуден да се изправи лице в лице с горчивата истина — Мик е швестер; нямаше дума, която да го описва по-точно. Добре де, може и да не се държи превзето и да не се кичи с бижута, но все пак си оставаше швестер; швестер, който бе щастлив да се въргаля във въображаемия си свят на ранноренесансови стенописи и югославски икони. Сложностите, противоречията, дори тежките борби, които караха тези култури да процъфтяват и западат, го отегчаваха. Умът му беше досущ като външността му — едно добре изглеждащо невзрачно човече.
Ама че меден месец.
Пътят на юг от Белград към Нови пазар беше добър по югославските стандарти. По него имаше по-малко дупки, отколкото по повечето пътища, които бяха прекосили, и беше сравнително прав. Градчето Нови Пазар се намираше в долината на река Рашка, на юг от града, кръстен на реката. Този район не беше особено популярен сред туристите. Въпреки добрия път, той си оставаше труднодостъпен и лишен от светски удобства, но Мик настояваше да види манастира „Сопочани“, който бе разположен на запад от градчето, и след кратък, но ожесточен спор спечели.
Пътуването се оказа отегчително. Обработваемите полета от двете страни на пътя изглеждаха сухи и прашни. Лятото беше необичайно горещо и сушата беше засегнала много от селата. Реколтата беше оскъдна, а добитъкът изклан предварително, за да не измре от недохранване. На лицата на малкото хора, които зърнаха край пътя, бе изписано поражение. Дори децата бяха намръщени, с чела, натежали като задушния въздух над долината.
След като се бяха изпокарали в Белград, Мик и Джъд мълчаха през по-голяма част от пътуването, но правият път, като повечето прави пътища, провокираше спор. Когато шофирането е лесно, мозъкът си търси друго занимание. А какво по-хубаво от една кавга?
— Защо държиш да видиш този проклет манастир, по дяволите? — не издържа Джъд.
Поканата беше ясна.
— Бихме толкова път… — Мик се помъчи да говори спокойно. Не беше в настроение за караници.
— Още шибани Деви, а?
Като се стараеше да запази равен тон, Мик взе пътеводителя и зачете:
— „И днес там могат да бъдат видени някои от най-добрите образци на сръбската живопис, в това число неостаряващия според много специалисти шедьовър на рашката школа: «Възнесението на Дева Мария».“
Мълчание.
После Джъд:
— До гуша ми дойде от църкви.
— Това е шедьовър.
— Всичките са шедьовър според тази проклета книга.
Мик усети, че губи контрол.
— Само два часа и половина…
— Казах ти, не искам да гледам повече църкви; от миризмата на тези места ми прилошава. Стар тамян, застояла пот и лъжи…
— Ще се отбием за малко, после ще се върнем на пътя и ще можеш да ми изнесеш още една лекция за земеделските субсидии в Санджак35.
— Просто се опитвам да завържа свестен разговор, за да не обсъждаме до безкрай шибаните сръбски шедьоври…
— Спри колата!
— Какво?
— Спри колата!
Джъд отби край пътя. Мик слезе от фолксвагена.
Шосето беше горещо, но подухваше лек ветрец. Той си пое дълбоко въздух и тръгна бавно към средата на пътя. Не се виждаха нито коли, нито пешеходци. Шосето беше пусто и в двете посоки. Хълмовете трептяха в маранята над полетата. В канавките растяха диви макове. Мик прекоси пътя, приклекна и откъсна едно цвете.
Вратата на фолксвагена се затвори с трясък зад гърба му.
35
Другото наименование на областта Рашка, която обхваща части от Сърбия и Черна гора. — Б.пр.