— Не — повтори той. — Не. Не. Не.
Небето беше гладко като порцелан, а силуетите на хълмовете — черни като катран.
— По дяволите, умирам от студ — каза Мик в мастиления мрак. — Тук ли ще стоиш или ще дойдеш с мен?
Джъд извика:
— В тази посока няма да открием нищо.
— Пътят на обратно е прекалено дълъг.
— Така ще навлезем още по-дълбоко сред хълмовете.
— Прави каквото щеш, аз продължавам.
Стъпките му заглъхнаха, мракът го погълна.
След малко Джъд го последва.
Нощта беше ясна и мразовита. Двамата крачеха с вдигнати заради студа яки и подути от вървенето крака. Небето над главите им приличаше на звездна изложба. Триумф на разпиляната светлина, от която търпеливото око можеше да състави безброй диаграми. След известно време се прегърнаха с уморени ръце, за да си вдъхнат увереност и да се стоплят.
Около единадесет часа видяха светещ в далечината прозорец.
Жената на вратата на каменната къща не ги посрещна с усмивка, но им влезе в положение и ги покани. Опитаха се да обяснят — на нея и на сакатия й съпруг — какво са видели, но безуспешно. А дори и да бяха успели, в къщата нямаше телефон, нито превозно средство, така че нищо не можеше да се направи.
С помощта на мимики и физиономии показаха, че са гладни и изтощени. Помъчиха се също да обяснят, че са се изгубили и се проклеха, че са оставили разговорниците си във фолксвагена. Жената не разбра почти нищо от казаното, но ги настани край една камина и сложи върху печката пълна с храна тава.
Вечеряха гъста, безсолна грахова супа и яйца, като се усмихваха периодично на жената в знак на благодарност. Съпругът й седеше до огъня и мълчеше, не погледна нито веднъж към посетителите.
Храната беше добра. Повдигна духа им.
Щяха да спят до сутринта и после да започнат дългото си мъчително пътешествие обратно. Призори телата на полето щяха да бъдат преброени, идентифицирани, прибрани в чували и изпратени на семействата им. Въздухът щеше да е пълен с успокоителни звуци, които щяха да прогонят ехтящите в ушите им стонове. Щеше да има хеликоптери и камиони с хора, които да организират разчистването. Всичките ритуали и дреболии, съпътстващи едно обществено бедствие.
А след време щяха да си спомнят с охота за случката. Тя щеше да се превърне в част от тяхната история — една трагедия, разбира се, но трагедия, която могат да обяснят и да класифицират, с която могат да се научат да живеят. Всичко щеше да бъде наред, да, щеше да бъде наред. Само да дойде утрото.
Бяха толкова изтощени, че заспаха внезапно. Останаха да спят там, където ги изненада сънят — на масата, с глави върху скръстените ръце. Заобиколени от празни купи и корички хляб.
Не знаеха нищо. Не сънуваха нищо. Не усещаха нищо.
После започна бумтенето.
Земята се разтресе от ритмични стъпки, сякаш към къщата се приближаваше бавно, но неумолимо някакъв титан.
Жената събуди съпруга си. Духна пламъчето на лампата и отиде при вратата. Нощното небе беше осветено от звезди, а хълмовете от двете страни на къщата чернееха.
Бумтенето продължаваше — чуваше се през половин минута и ставаше все по-силно. По-силно с всяка нова крачка.
Стояха заедно на прага, съпруг и съпруга, и се вслушваха в ехото, което отекваше напред-назад между нощните хълмове. Нямаше светкавици.
Само бумтене…
Бум…
Бум…
То разтърсваше земята, събаряше прах от рамката на вратата и караше резетата на прозорците да дрънчат.
Бум…
Бум…
Не знаеха какво се приближава, но независимо как изглеждаше и какви намерения имаше, беше безсмислено да бягат. Там, където се намираха, в жалкото убежище на тяхната къща, беше точно толкова опасно, колкото в което и да е кътче на гората. Как можеха да знаят кое от стотиците хиляди дървета ще оцелее след преминаването на тътена? По-добре да изчакат… и да наблюдават.
Зрението на жената не беше добро и тя се усъмни в това, което видя, когато чернотата на хълмовете си промени формата и се надигна, за да скрие звездите. Но съпругът й също го бе видял: една невъобразимо голяма глава, още по-необятна в измамния мрак, която се издигаше и издигаше, карайки хълмовете да изглеждат като джуджета.
Той падна на колене, като мърмореше молитви, а артритните му крака се изкривиха под него.