Помещението бе голямо: истинска ледена пещера. Стените и неравният таван засияха с множество блестящи искрици. Над главата му висяха остри като копия ледени сталактити. Подът, на който едва се крепеше, се спускаше под наклон към една дупка в средата на помещението. Краищата и стените на отвора, широк метър и половина-два, бяха така плътно покрити с лед, сякаш в мрака се бе изливала внезапно замръзнала река.
Камерън се сети за Ксанаду от поемата7, която знаеше наизуст.
Видения от друг Албион…
Ако тук, долу, наистина бе имало море, то бе замръзнало. Застинало навеки като смъртта.
Не му оставаше друго, освен да се задържи прав, за да не се подхлъзне по наклонения под към неизвестността. Пламъчето на запалката трепна и угасна, сякаш духнато от леден полъх.
— Мамка му — изруга Камерън и потъна обратно в непрогледна тъмнина.
Така и не разбра дали гласът му привлече вниманието на тримата отвън или Бог напълно го изостави в този момент и ги подтикна да отворят вратата. Но тя зейна така внезапно, че блъсна Камерън и го събори. Напълно вцепенен от студ, той не можа да запази равновесие и се просна на ледения под, а помещението се изпълни с миризмата на кози.
Камерън се извърна. На прага стояха двойникът на Войт, шофьорът и третият мъж от мерцедеса. Последният беше с кожух, явно ушит от козешки кожи. От тях още висяха рога и копита. Кръвта по козината бе кафява и засъхнала.
— Какво правите тук, господин Камерън? — попита онзи с кожуха.
Камерън едва успя да проговори. Не усещаше нищо, освен остра агонизираща болка в средата на челото.
— Какво става, по дяволите? — едва помръдна той замръзналите си устни.
— Именно това става, господин Камерън — отговори непознатият. — Стават дяволски работи.
Докато подминаваха църквата „Сейнт Мери льо Странд“, Лойър погледна назад и се спъна. Джоуел, който бе на три метра зад водачите, разбра, че конкурентът му се предава. Но защо толкова скоро, тук нещо не беше наред. Забави крачка, като остави Макклауд и Войт да го задминат. Нямаше закъде да бърза. Киндерман беше доста назад — не можеше да се мери с тези бързи младежи. Той беше костенурката в това състезание.
Лойър бе задминат от Макклауд, Войт, а накрая от Джоунс и Киндерман. Дъхът му внезапно секна и краката му натежаха като олово. По-лошо, видя как асфалтът под маратонките му се пропука и изпод земята, като безпризорни деца, се подадоха пръсти, които се опитваха да го хванат. Изглежда, никой друг не ги виждаше. Тълпата продължаваше да крещи, докато тези призрачни ръце се измъкнаха от асфалтовия си гроб и го сграбчиха. Той се строполи в мъртвите им обятия, изтощен, с прекършена младост и изчерпани сили. Хищните пръсти на мъртвите продължиха да го дърпат дълго след като лекарите го вдигнаха от трасето, прегледаха го и му биха успокоително.
Но там, върху горещия асфалт, Лойър разбра защо тези ръце се бяха вкопчили в него. Беше погледнал зад себе си. Точно това ги бе накарало да дойдат. Беше погледнал…
„… и след като Лойър така сензационно отпадна, състезанието продължава. Сега Франк Макклауд Светкавицата налага темпото и бързо взема преднина пред новака Войт. Джоуел Джоунс изостана още повече, той като че ли изобщо не може да бяга в крак с водачите. Ти какво мислиш, Джим?“
„Ами, Джоуел или вече е изтощен, или разчита другите да се изтощят преди него. Не забравяй, че той не е новак в тази дистанция.“
„Така е, Джим.“
„А това може да го направи невнимателен. Със сигурност ще трябва доста да се потруди, за да смени настоящата си трета позиция.“
Джоуел се чувстваше замаян. За момент, докато гледаше как Лойър започва да изостава, го чу да се моли на висок глас. Молеше Господ да го спаси. Джоуел бе единственият, който чу думите:
Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават8.
Сега слънцето бе по-жарко и Джоуел взе да усеща познатата умора в крайниците. Бягането по асфалта бе мъчително за краката и за ставите. Не че това би накарало човек да се моли. Опита се да прогони от ума си отчаянието на Лойър и да се съсредоточи върху настоящата си задача.
Имаше още много да се тича, не бяха пробягали дори половината от трасето. Разполагаше с достатъчно време да настигне героите, предостатъчно време.