Когато си напълно обсебен от някого, да го наблюдаваш по време на сън може да бъде ужасно преживяване. Някои от вас навярно познават вцепенението, до което води взирането в черти, които не можем да разгадаем, понеже не можем да надникнем в съзнанието на другия. Както казах, за нас, напълно обсебените, това е ужасно. В подобни мигове си даваме сметка, че не съществуваме за това лице, не съществуваме за тази личност. Затова когато този лик е застинал, когато тази личност е изгубена в собствения си непознаваем свят, човек се чувства дезориентиран, лишен от цел. Като планета без слънце, която кръжи в мрак.
Така се чувствах и аз през онази нощ, докато се взирах в необикновените черти на Джаклин и тъкмо размишлявах над обзелото ме вцепенение, когато лицето ѝ започна да се променя. Очевидно сънуваше, но що за сънища бяха това? Плътта ѝ се движеше, мускулите, косата, мъхът по бузите — всичко се движеше по законите на някакви вътрешни приливи и отливи. Устните ѝ се отделиха от костта и се издигнаха в лигава кула от плът; косата се завихри около главата ѝ, сякаш се намираше под вода; бузите се нагънаха и в тъканта им се образуваха бразди и хребети като ритуалните белези на воин. Бушуващи и пулсиращи десени от плът се надигаха и почти моментално се променяха. Тази нестихваща метаморфоза така ме ужаси, че навярно съм издал някакъв звук. Джаклин не се събуди, но сънят ѝ стана по-плитък и тя изплува от дълбоките води, от които черпеше необичайните си сили. Промените спряха и лицето ѝ пак се успокои.
Както се досещате, видяното ме разтърси и прекарах следващите дни в опити да си внуша, че тази случка изобщо не се е състояла.
Напразно. Знаех, че нещо не е наред с Джаклин и по онова време бях убеден, че тя е в пълно неведение за това. Смятах, че в организма ѝ има нещо сбъркано и че е по-добре да проуча миналото ѝ, преди да ѝ разкажа на какво съм станал свидетел.
Сега, разбира се, това ми се струва ужасно наивно. Да реша, че не е знаела, че притежава подобна сила. Но на мен ми беше по-лесно да я възприемам като жертва на подобно умение вместо като негова господарка. Казвам го като мъж, а не само като Оливър Васи. Ние, мъжете, не можем да повярваме, че в тялото на една жена може да се крие сила, освен ако не става дума за дете от мъжки пол. Не и истинска сила. Силата трябва да бъде в мъжки ръце, такава е божията воля. На това ни учат бащите ни, тези идиоти.
Както и да е, проучих Джаклин възможно най-дискретно. Имах познат в Йорк, където двойката беше живяла, и го помолих да направи малко разследване. Съобщи ми резултатите чак след седмица; беше му се наложило да пресее доста полицейски глупости, докато разбере в общи линии каква е работата, но в крайна сметка се свърза с мен и новините хич не бяха хубави.
Бен действително бе мъртъв. Но със сигурност не беше умрял от рак. Моят познат не знаеше подробности, но беше разбрал, че трупът му е бил брутално осакатен. А главният заподозрян? Моята възлюбена Джаклин Ес. Онази невинна женица, която живееше в апартамента ми и спеше до мен всяка нощ.
Накрая я обвиних, че крие нещо от мен. Не знам какъв отговор съм очаквал. Но получих демонстрация на нейната сила. Направи го непринудено, без зла умисъл, но трябваше да съм глупак, за да не схвана предупреждението. Първо ми разказа как е открила уникалната си власт над хората. В отчаянието си, когато за малко не се самоубила, намерила в дълбините на същността си способности, за чието съществуване не била и подозирала. Сили, които започнали да изплуват от тези дълбини, като риби на светло, веднага щом се възстановила.
После ми демонстрира малка част от силите си, като започна да скубе косата ми косъм по косъм. Изскубна само дузина косъмчета, колкото да ми покаже страховитите си умения. Усетих откъсването на всяко от тях. Джаклин каза „един зад ухото ти“, почувствах изтръпване на скалпа и подскочих, когато пръстите на волята ѝ изтръгнаха косъма. После още един и още един. Беше невероятна демонстрация, защото тя бе превърнала силата си в изкуство — отделяше и изскубваше космите от главата ми сякаш с пинцета.
Вцепених се от страх, признавам. Знаех, че само си играе с мен, но бях убеден, че рано или късно ще ми затвори устата завинаги.
Само че Джаклин също се страхуваше от себе си. Каза ми, че уменията ѝ, макар и под контрол, я плашат. Нуждаела се от някой, който да я научи как да ги използва най-добре. И аз не бях този някой. Бях просто един мъж, който я обича, беше я обичал преди това разкритие и щеше да продължи да я обича независимо от него.