Всъщност след тази демонстрация на бърза ръка си създадох нова представа за Джаклин. Вместо да се уплаша, се привързах още повече към тази жена, която ми позволяваше да притежавам тялото ѝ.
Започнах да изпитвам досада към работата си, тя се превърна в нещо, което ми пречеше да мисля за моята любима. Репутацията, която си бях спечелил, взе да се топи; започнах да губя дела, да губя доверие. За два-три месеца професионалният ми живот почти изчезна. Приятелите ми се отчаяха от мен, колегите взеха да ме избягват.
Джаклин не се хранеше от мен. Искам да уточня това. Тя не беше ламия11, нито сукубус12. Това, което се случи, стана изцяло по моя вина, сам си провалих живота. Тя не ме омагьоса — това е романтична лъжа, извинение за изнасилване. Тя беше като море, а аз трябваше да плувам в нея. Звучи ли ви смислено? Бях живял на брега, в солидния свят на закона, и той ми беше омръзнал. Тя беше нещо течно, едно необятно море, затворено в човешко тяло, едно наводнение… и аз бях готов да се удавя с радост в него, стига да ми позволи. Но решението беше мое. Разберете го. Винаги е било мое. Решил съм довечера да отида в стаята и да бъда с нея за последен път. Ще го направя по собствена воля.
Та кой мъж не би го сторил? Тя беше (е) несравнима.
След демонстрацията на сила, която ми направи, живях цял месец в непрекъснат екстаз. Когато бях с нея, ми показваше любов без граници, каквато не познава друго същество на божията земя. Казвам „без граници“, защото за нея граници не съществуваха. А когато не бяхме заедно, щастието ми продължаваше, защото Джаклин бе променила целия ми свят.
После ме изостави.
Знаех защо — за да потърси някой, който да я научи да използва силата си. Но това, че разбирам мотивите ѝ, не направи ситуацията по-лесна.
Рухнах: изгубих работата си, самоличността си, малкото приятели, с които още разполагах. Неща, които почти не забелязах. Тези загуби бяха незначителни в сравнение със загубата на Джаклин…
— Джаклин.
Боже мой, помисли си тя, това наистина ли е най-влиятелният мъж в страната? Изглежда толкова обикновен, толкова невзрачен. Дори волева брадичка няма.
Но Тит Петифър беше синоним на сила.
Управляваше повече сдружения, отколкото бе в състояние да преброи; в света на финансите думата му можеше да прекърши една компания като клечка, да съсипе амбицията на стотици и кариерата на хиляди. За една нощ в сянката му се правеха състояния; беше достатъчно да духне, за да събори цели корпорации, стига да си науми. Ако имаше човек, който знае що е сила, това бе той. Джаклин трябваше да се учи от него.
— Нещо против да ви наричам Джей?
— Не.
— Дълго ли чакахте?
— Достатъчно дълго.
— Обикновено не карам красивите жени да ме чакат.
— Напротив.
Вече го познаваше: две минути в негово присъствие бяха достатъчни, за да разбере що за човек е. Ако се държи умерено арогантно, ще постигне по-бързо целта си.
— Винаги ли използвате инициали, когато се обръщате към непознати жени?
— Удобно е за протокола. Защо, възразявате ли?
— Зависи.
— От?
— От това какво ще получа срещу тази привилегия.
— Да знам името ви е привилегия, така ли?
— Да.
— Е… поласкан съм. Освен ако не я раздавате с широка ръка?
Тя поклати глава. Не, той можеше да види, че не е щедра на приятелски чувства.
— Защо чакахте толкова дълго да се срещнете с мен? — попита Тит. — Разбрах, че сте изтощили секретарките ми с настойчиви искания да ме видите. Пари ли ви трябват? Ако е така, ще си тръгнете с празни ръце. Забогатях, защото бях стиснат и колкото повече забогатявам, толкова по-стиснат ставам.
Това си беше самата истина; каза го съвсем прямо.
— Не искам пари — рече тя също толкова прямо.
— Радвам се да го чуя.
— Има и по-богати от вас.
Той повдигна изненадано вежди. Красавицата можеше да хапе.
— Вярно е — потвърди Тит. В това полукълбо имаше поне половин дузина по-богати мъже от него.
— Аз не съм поредната запленена от вас никаквица. Не съм дошла да ви изнудвам. Дойдох, защото можем да бъдем заедно. Можем да си дадем много един на друг.
— Какво например?
— Аз разполагам с моето тяло.
Той се усмихна. От години не беше чувал по-директно предложение.
— И какво очаквате в замяна на вашата щедрост?
— Искам да ме научите…
— Да ви науча?
— … как да използвам силата.
Тази жена ставаше все по-странна.
— Какво имате предвид? — попита Тит, за да спечели време. Още не беше успял да я прецени; тя го озадачаваше и объркваше.
12
Зъл дух, който приема женски облик, съвкупява се с мъжете по време на сън и се храни със сексуалната енергия, отделяна по време на акта (мит.) — Б. пр.