И беше издокаран като за сватба.
— Джей.
— Тит.
Той я огледа от главата до петите.
— Добре ли си?
— Да, благодаря.
— Дават ли ти всичко, което поискаш?
— Безупречни домакини са.
— Не си се съпротивлявала.
— Да се съпротивлявам?
— Защото си тук. Заключена. След Линдън очаквах ново клане на невинни.
— Линдън не беше невинен, Тит. А тези хора са. Не си им казал нищо.
— Реших, че не е нужно. Мога ли да затворя вратата?
Беше я похитил, а се държеше като емисар в лагера на по-силен противник. Поведението му ѝ допадаше — беше уплашен, по същевременно възбуден.
Той затвори вратата и я заключи.
— Обичам те, Джей. И се боя от теб. Всъщност, мисля, че те обичам, защото ме плашиш. Това извратено ли е?
— Предполагам.
— И на мен така ми се струва.
— Защо не дойде по-рано?
— Трябваше да се погрижа за делата си. Иначе изчезването ми щеше да предизвика хаос.
— Оттегляш ли се?
Той я погледна и лицето му се напрегна в очакване.
— Надявам се.
— Къде?
Явно не бе отгатнала защо е дошъл в къщата, защо бе сложил делата си в ред и бе помолил спящата си съпруга за прошка; без пътища за бягство, без нищо, което да го задържа.
Не се бе досетила, че е дошъл да умре.
— Ти ме промени, Джей. Превърна ме в сянка. И нямам къде да отида. Разбираш ли?
— He.
— He мога да живея без теб — рече той.
Какво непростимо клише. Не можа ли да го каже с други думи? Джаклин почти се изсмя, толкова банално беше.
Но Петифър не беше свършил.
— И определено не мога да живея с теб. — Тонът му внезапно се промени. — Защото ме е гнус от теб, жено; цялото ти същество ме отвращава.
— Тогава? — попита кротко тя.
— Тогава… — Гласът му отново стана нежен и Джаклин започна да разбира. — Тогава ме убий.
Беше толкова гротескно. Светещите му от вълнение очи не я изпускаха от поглед.
— Това искам — добави той. — Повярвай ми, искам го повече от всичко. Убий ме както ти харесва. Няма да се съпротивлявам, няма да се оплаквам.
Джаклин се сети за онзи стар виц: „Мазохистът казва на садиста: Накарай ме да страдам! За бога, накарай ме да страдам! А садистът му отговаря: Няма.“
— А ако откажа? — попита тя.
— Не можеш да откажеш. Ти ме мразиш.
— Не те мразя, Тит.
— А трябва. Аз съм слаб. Нямаш полза от мен. Не те научих на нищо.
— Научи ме на много неща. Вече мога да се контролирам.
— Затова ли уби Линдън? Защото можеш да се контролираш?
— Да.
— Добро извинение, няма що.
— Той си получи заслуженото.
— Тогава нека и аз си получа заслуженото. Затворих те. Отблъснах те, когато ти бях нужен. Накажи ме.
— Аз оцелях.
— Джей!
Въпреки екстремното състояние, в което се намираше, отказваше да я нарече с пълното ѝ име.
— За бога! Само това искам от теб. Направи го, независимо по каква причина. От съжаление, от презрение, или от любов. Но го направи, моля те.
— Не.
Той прекоси бързо стаята и я зашлеви.
— Линдън каза, че си курва. Беше прав, наистина си курва. Долна уличница.
Петифър се отдалечи, после се обърна, върна се и я удари отново, по-бързо и по-силно, после пак и пак, шест-седем пъти.
Накрая спря, задъхан.
— Пари ли искаш? — Сега пък пазарлъци. Първо шамари, после пазарлъци. Виждаше го размазано заради сълзите от шока, които не успя да преглътне.
— Пари ли искаш? — повтори той.
— Ти как мислиш?
Петифър не долови сарказма и взе да хвърля банкноти в краката ѝ, пачка след пачка, сякаш правеше дарение пред статуя на Дева Мария.
— Каквото пожелаеш, Джаклин.
Джаклин изпита почти болезнено желание да го убие, но го потисна. То работеше за него, беше инструмент на неговата воля; слабост. Отново я използваха, винаги го правеха. Отглеждаха я като крава, за да получат онова, от което се нуждаят. Грижа за съпрузите, мляко за бебетата, смърт за старците. И като всяка крава, от нея се очакваше да бъде отзивчива — винаги, когато я потърсят, за всичко.
Но не и този път.
Тя отиде при вратата.
— Къде отиваш?
Посегна към ключа.
— Твоята смърт си е твой проблем, не мой.
Той се втурна към нея, преди да е отключила, и ударът — силен и злобен — я свари неподготвена.
— Кучка! — изкрещя Петифър и първият удар бе последван от градушка от юмруци.
Дълбоко в нея желанието да го убие се разрасна.
Той зарови пръсти в косата ѝ и я издърпа обратно в стаята, като крещеше обиди — безкраен поток от ругатни, който се изливаше върху нея като мръсна язовирна вода. Това е поредният начин да получи каквото иска, каза си тя. Отстъпиш ли, си загубила: той просто те манипулира. А думите не спираха: същите обиди, които са се изливали върху поколения непокорни жени. Курва; неверница; путка; кучка; изрод.