Луис се пресегна към ключа на лампата и го натисна. Не се случи нищо. Пристъпи към вътрешността на стаята и вдигна очи към фасунгата. Крушката беше счупена.
Замисли се дали да не се откаже, да остави квартирата на тъмнината и да се върне на сутринта, когато сенките щяха да бъдат по-малко. Но докато стоеше под счупената крушка, очите му започнаха да привикват към полумрака и той различи очертанията на голям тиков скрин до отсрещната стена. Навярно щяха да му трябват не повече от няколко минути, за да намери чисти дрехи за Филип. В противен случай щеше да се наложи да се върне на следващия ден — още едно дълго пътешествие в снега. По-добре да го направи сега и да спаси старите си кости.
Стаята беше голяма и тънеше в безпорядък след посещението на полицията. Луис тръгна да я прекосява, като ругаеше и се спъваше — първо в една съборена лампа, после в парчета от ваза. Воят и крясъците от партито на долния етаж, което, изглежда, беше в апогея си, заглушиха всичкия шум, който той вдигаше. Оргия ли беше това или побой? Звуците, които чуваше, можеха да бъдат и от двете.
Задърпа най-горното чекмедже на скрина и накрая го отвори, после затършува в дълбините му за нещата, от които Филип щеше да има нужда: чиста тениска, чифт чорапи, красиво изгладени носни кърпи с инициали.
Кихна. Мразовитото време беше увеличило храчките в гърдите и слузта в синусите му. Понеже носните кърпи му бяха под ръка, Луис си издуха носа в едната, за да прочисти запушените си ноздри. Тогава за пръв път усети миризмата в стаята.
Миришеше на влага и развалени зеленчуци, но имаше един по-силен, доминиращ мирис. Парфюм, натрапчивият аромат на парфюм.
Обърна се в тъмната стая и докато костите му пукаха, видя сянката зад леглото. Голяма сянка, грамадна фигура, която сякаш порасна пред очите му.
Беше мъжът с бръснача, веднага го позна. Той беше тук — и го дебнеше.
Колкото и да е странно, Луис не се уплаши.
— Какво правиш? — попита старецът с висок уверен глас.
Странникът излезе от укритието си и лицето му се показа на бледата улична светлина — широко, плоско лице, сякаш лишено от кожа. Очите му бяха дълбоко разположени, но в тях нямаше злоба, освен това беше усмихнат до уши.
— Кой си ти? — попита Луис.
Мъжът поклати глава и разтърси тяло, като жестикулираше с облечените си в ръкавици ръце и сочеше устата си. Ням ли беше? Клатенето на главата му се засили, сякаш непознатият всеки миг щеше да изпадне в истерия.
— Добре ли си?
Внезапно тресенето спря и за изненада на Луис от очите на мъжа рукнаха сълзи: големи, гъсти като сироп сълзи, които се търкаляха по грапавите му бузи и потъваха в гъстата му брада.
Сякаш засрамен от този изблик на чувства, странникът се извърна от светлината и напусна стаята, като издаваше задавени звуци. Старецът го последва: любопитството му беше твърде голямо, за да се тревожи от намеренията на мъжа.
— Чакай!
Непознатият вече беше преполовил стълбите към долния етаж с учудваща за ръста му пъргавина.
— Моля те, почакай, искам да говоря с теб. — Луис се втурна надолу, но гонитбата беше приключена още преди да е започнала. Ставите му бяха вдървени от възрастта и студа; беше закъснял. Беше немислимо да настигне далеч по-младия мъж по тротоар, превърнат в смъртоносна ледена пързалка. Той последва непознатия до вратата и проследи с поглед бягството му по улицата — отдалечаваше се със ситни крачки, точно както му беше казала Катрин. Една почти патешка походка, която изглеждаше нелепа за такъв грамаден мъж.
Североизточният вятър вече отнасяше миризмата на парфюма му. Останал без дъх, Луис се заизкачва отново по стълбите сред врявата на партито, за да вземе чисти дрехи за Филип.
На другия ден Париж се събуди сред невиждана снежна виелица. Призивите за неделна литургия останаха нечути, горещите кроасани — некупени, вестниците — недокоснати по сергиите на продавачите. Малко хора имаха кураж или основателен повод да излязат във виещата буря. Повечето останаха сгушени край печките си, отнесени в мечти за пролетта.
Катрин искаше да посети Филип в затвора, но Луис настоя да отиде сам. Тревожеше се за нея заради студеното време, но имаше и друга причина — трудният разговор, който трябваше да проведе с брат ѝ, деликатните въпроси, които искаше да му зададе. След снощния сблъсък в квартирата му старецът смяташе, че Филип има съперник, при това способен на убийство съперник. И че единственият начин да спаси живота на своя приятел, е да открие мъжа. Ако за тази цел трябваше да изкопчи от Филип пикантни подробности за сексуалния му живот, така да бъде. Но на никой от двамата нямаше да му бъде приятно Катрин да присъства на разговора.