Та не беше ли той Майкъл Роско Магуайър, създател на една малка империя? Роден с празни ръце, Магуайър се беше издигнал благодарение на лицето си на борсов посредник и на бунтарското си сърце. От време на време, при строго определени обстоятелства, той даваше воля на тъмните си апетити — като при екзекуцията на Глас. Беше изпитал истинско удоволствие от този малък драматичен сценарий, от този coup de grâce24, от безграничната милост на фаталния изстрел. Но беше оставил насилието зад гърба си. Сега Магуайър беше просто един буржоа, оттеглил се в сигурната си крепост.
Ракел се събуди в осем и се засуети да приготвя закуска.
— Искаш ли нещо за хапване? — попита го тя.
Той поклати глава. Гърлото го болеше прекалено много.
— Кафе?
— Да.
— Тук ли ще го пиеш?
Магуайър кимна. Обичаше да седи пред прозореца, от който се откриваше изглед към моравата и зимната градина. Денят изсветляваше; гъсти пухкави облаци се перчеха на вятъра и сенките им се носеха по съвършената зеленина. Може да се отдаде на рисуване като Чърчил, помисли си той. Да пренесе любимите си пейзажи върху платна, да нарисува градината, а защо не и Ракел гола — да я обезсмърти с маслени бои, преди циците ѝ да увиснат безвъзвратно.
Тя мъркаше отново до него, носеше му кафето.
— Добре ли си?
Тъпа кучка. Естествено, че не е добре.
— Разбира се.
— Имаш посетител.
— Какво? — Той се изправи в кожения си стол. — Кой?
Ракел го гледаше с усмивка.
— Трейси. Иска да влезе и да те гушне.
Магуайър изпуска със съскане въздуха през ъгълчетата на устата си. Тъпа, тъпа кучка.
— Искаш ли да видиш Трейси?
— Разбира се.
Малката катастрофа, както той обичаше да я нарича, застана на прага, още беше по нощница.
— Здрасти, тате.
— Здравей, съкровище.
Тя се понесе елегантно към него — бледо копие на майчината ѝ походка.
— Мама казва, че си болен.
— Сега съм по-добре.
— Радвам се.
— И аз.
— Ще излизаме ли днес?
— Може би.
— Ще отидем ли на панаира?
— Може би.
Тя се нацупи прелестно, беше уверена в ефекта. Още от номерата на Ракел. Магуайър можеше само да се надява, че няма да стане също толкова тъпа, когато порасне.
— Ще видим — каза той, като се надяваше, че Трейси ще приеме това за да, въпреки че нямаше никакво намерение да излизат.
Тя се покатери на коленете му и Магуайър послуша известно време историите ѝ на петгодишна пакостница, после я изпрати да закусва. Гърлото го болеше от приказки, а и днес не се чувстваше като особено любящ баща.
Когато остана пак сам, той се загледа в танца на сенките по моравата.
Кучетата се разлаяха малко след единадесет. Не след дълго млъкнаха. Той отиде да потърси Нортън и го завари в кухнята да реди пъзел с Трейси. „Каруца със сено“25 в две хиляди парчета. Един от любимите на Ракел.
— Провери ли кучетата, Нортън?
— Не, шефе.
— Върви тогава, мама му стара.
Гледаше да не ругае пред детето, но сега имаше чувството, че ще се пръсне. Нортън се втурна да изпълни заповедта. Когато отвори задната врата, Магуайър усети миризмата на деня. Миришеше изкусително и му се прииска да излезе навън. Само че кучешкият лай караше главата му да пулсира, а ръцете му — да настръхват. Трейси продължи да реди пъзела, тялото ѝ беше напрегнато в очакване на бащиния гняв. Той не каза нищо, просто отиде и се излегна в шезлонга.
От мястото си виждаше как Нортън крачи по моравата. Кучетата бяха замлъкнали. Мъжът сви зад зимната градина и се изгуби от поглед. Мина доста време. Магуайър започна да нервничи, когато Нортън се появи отново, погледна към него, сви рамене и заговори. Магуайър отключи плъзгащата се врата и излезе на двора. Благоуханният ден го посрещна.
— Какво казваш? — извика той на Нортън.
— Кучетата са добре.
Магуайър усети, че напрежението го напуска. Разбира се, че кучетата са добре; защо да не полаят малко, нали такава им е работата? За малко да си подмокри панталона и да се изложи само защото са се разлаяли. Той кимна на Нортън и нагази в тревата на моравата. Какъв хубав ден, помисли си. Тръгна с бърза крачка към зимната градина, за да се порадва на цъфналите бонзаи, за които полагаше толкова грижи. Нортън го чакаше покорно до вратата, като ровеше в джобовете си за ментови бонбони.