Разнесе се втори изстрел, но този път край ухото му не изсвири куршум. Рики реши, че са го улучили в тялото, но нямаше болка, нито кръв; може пък стрелецът да беше пропуснал.
После чу тряскането на вратата на кръчмата — звук, който не можеше да се сбърка — и стоновете на друго човешко същество недалеч от него. В завесата от прах се отвори за кратко пролука. Не зърна ли кръчмата и млад мъж, който излизаше със залитане от шарен свят на маси, огледала и стрелци? Пролуката се затвори, преди да се съсредоточи върху гледката, и той се усъмни дали наистина е видял нещо. После зяпна от изненада, защото младежът, когото бе дошъл да търси, се появи на крачка от него с мъртвешки посинели устни и се строполи в ръцете му. И той като Рики не носеше подходящи за този филм дрехи. Бомбърът му беше като излязъл от петдесетте години, а от тениската под него се усмихваше Мики Маус.
Лявото око на момчето кървеше. Куршумът го беше улучил право в сърцето.
Мики изпусна сетния си дъх с въпроса „Какво става, мамка му?“ и умря.
Рики остана загледан в безжизненото лице за миг или два, после мъртвото тяло натежа в ръцете му и той се принуди да го пусне. Когато Мики падна на земята, прахта се превърна в пожълтели от урина плочки. После илюзията отново взе превес, прахта се завъртя, кълбата от плевели се затъркаляха и той се озова насред главната улица на Дедуд Галч9 с труп в краката.
Рики усети, че го обзема нещо подобно на наркотична абстиненция. Крайниците му заподскачаха в танца на свети Вит10 и изведнъж му се допика неудържимо. Още половин минута и щеше да подмокри панталона си.
„Някъде — помисли си той, — някъде в този полудял свят има писоари. Има нашарена с графити стена, с телефонни номера за сексманиаци, с надпис «Това не е противобомбено скривалище» и цял куп неприлични рисунки по плочките. Има тоалетни казанчета, празни поставки за тоалетна хартия и тоалетни чинии със счупени седалки. Има противна миризма на пикня и стари пръдни. Намери ги! Намери ги, за бога, преди тази илюзия да те е повредила сериозно.“
„Ако кръчмата и универсалният магазин са на мястото на тоалетните кабини — продължи да разсъждава Рики, — тогава писоарите трябва да са някъде зад теб. Тръгни назад. Няма да пострадаш повече, отколкото ако стоиш по средата на улицата и някой стреля по теб наслуки.“
Две крачки, две предпазливи крачки и нищо. Но на третата — охо, какво имаме тук? — ръката му напипа студени плочки.
— Йее! — Беше стената с писоарите: и да я усеща под дланите си беше, като да открие злато в кош за боклук. Не беше ли това отвратителната миризма на дезинфектант от канала? Беше и още как!
Без да спира да издава радостни възклицания, Рики се разкопча и започна да изпразва болезнения си мехур, като опръска краката си в бързината. Какво толкова, по дяволите — беше победил илюзията. Ако се обърнеше сега, щеше да види, че е изчезнала. Кръчмата, мъртвото момче, бурята, всичко щеше да е изчезнало. Беше преживял някаква закъсняла химическа реакция, гаден ефект от останал в организма му наркотик, който си играеше глупави игри с въображението му.
Докато изтръскваше последните капки върху сините си велурени обувки, той чу гласа на главния герой в този филм:
— Що пикаеш на главната улица бе, момче?
Беше гласът на Джон Уейн, едно към едно до последната завалена сричка, и прозвуча току зад гърба му. На Рики не му хрумна дори за момент да се обърне. Знаеше, че мъжът ще му пръсне главата. Заплахата беше в гласа му: Готов съм да извадя револвера, така че дай да те видим какво можеш. Каубоят беше въоръжен, а всичко, с което Рики разполагаше, беше членът в ръката му, който трудно можеше да мине за револвер, даже да беше по-надарен.
Той прибра внимателно оръжието си, закопча се и вдигна ръце. Трептящият образ на тоалетната пред него беше изчезнал отново. Бурята виеше, от ухото по врата му се стичаше кръв.
— Добре, момче — продължи Уейн, — искам да свалиш колана с кобура и да го пуснеш на земята. Разбра ли?
— Да.
— Свали го бавно и спокойно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Леле, този тип не се шегуваше.
Рики разкопча колана си бавно и спокойно, както му бяха наредили, измъкна го от гайките на джинсите си и го пусна на пода. Ключовете трябваше да издрънчат върху плочките, молеше се горещо да издрънчат. Къде ти. Чу се глухият удар на метал върху пясък.
— Добре, започваш да се държиш прилично. Нещо да кажеш в своя защита?
— Че съжалявам? — попита неуверено Рики.
— Съжаляваш?
9
Курортно градче в Южна Дакота, в което се намира гробът на легендарния Бил Хикок, прочут стрелец от времето на Дивия запад. — Б. пр.
10
Неврологично заболяване, по-известно като хорея, което се характеризира с неволеви спазматични движения на тялото. — Б. пр.