— С кого? — попита Валентин.
Тя леко тръсна глава; после каза:
— Ръката ти. Ранен ли си?
— Дреболия — отвърна той.
— Вече се опитах да сменя превръзката — обади се Хари. — Но копелето е много упорито.
— Такъв съм си — отвърна Валентин с равен глас.
— Но скоро ще приключим тук… — каза Хари.
— Не й казвай нищо — отсече Валентин.
— Тъкмо щях да й обясня за зетя на… — започна Хари.
— Зетят? — попита Доротея, докато сядаше на стола. Шумоленето, което се разнесе, когато кръстосваше крака, бе най-вълшебният звук, който Хари бе чул за последните двайсет и четири часа. — О, моля ви, разкажете ми за зетя…
Преди Хари да успее да отвори уста, Валентин се намеси:
— Това не е тя, Хари.
Думите, произнесени с равен тон, без намек за драматизъм, увиснаха за няколко секунди във въздуха, преди да бъдат осъзнати. Но и след това безумието им бе очевидно. Тя седеше тук от плът и кръв, идеална във всеки един детайл.
— За какво говориш? — рече Хари.
— Колко по-ясно да се изразя? — отвърна Валентин. — Това не е тя. Това е номер. Илюзия. Те знаят къде сме и са изпратили тук това нещо, за да шпионира защитите ни.
Хари беше готов да се засмее, ако обвиненията не бяха напълнили очите на Доротея със сълзи.
— Престани — каза той на Валентин.
— Не, Хари. Помисли за момент. Всички капани, които бяха поставили, всички зверове, които бяха създали. Смяташ ли, че тя би успяла да се измъкне от всичко това? — Валентин пристъпи към Доротея. — Къде е Батърфийлд? — изсъска той. — Долу, чака сигнала ти?
— Млъквай — каза Хари.
— Страх го е сам да се качи тук, нали? — продължи Валентин. — Страх го е от Суон, страх го е и от нас, вероятно, след онова, което сторихме с кастрата му.
Доротея погледна към Хари.
— Накарайте го да замълчи — каза тя.
Хари вдигна ръка и опря длан в мършавите гърди на Валентин, спирайки настъплението му.
— Чу дамата — рече той.
— Тук няма никаква дама — отвърна Валентин с пламтящ поглед. — Не знам какво е това, но не е никаква дама.
Доротея се изправи.
— Дойдох тук, защото се надявах да намеря убежище — каза тя.
— Тук сте в безопасност — увери я Хари.
— Не съм, не и когато той е наблизо — отвърна тя, поглеждайки през рамо към Валентин. — Мисля, че ще е по-добре да си вървя.
Хари докосна ръката й.
— Не.
— Господин Д’Амур — каза тя със сладък глас, — вече заработихте хонорара си в десетократен размер. Сега смятам, че дойде моят ред да се погрижа за тялото на съпруга ми.
Хари се взря в променящото се лице на жената. Нямаше и следа от измама в него.
— Долу ме чака кола — рече тя. — Чудех се… дали няма да го свалите долу?
Хари чу зад гърба си звук като от притиснато в ъгъла куче и когато се обърна, видя, че Валентин е застанал до трупа на Суон. Беше взел от бюрото тежката настолна запалка и щракаше с нея. Изскачаха искри, но пламък не се появяваше.
— Какво правиш? — попита настоятелно Хари.
Валентин не гледаше него, а Доротея.
— Тя знае — отвърна той.
Успя да хване цаката на запалката; появи се пламък.
Доротея издаде тих, отчаян звук.
— Моля те, недей — каза тя.
— Ако трябва, всички ще изгорим заедно с него — отвърна Валентин.
— Той е полудял! — Сълзите на Доротея внезапно бяха изчезнали.
— Права е — обърна се Хари към Валентин, — държиш се като някой луд.
— А ти си глупак, щом се връзваш на няколко фалшиви сълзи — бе отговорът. — Не разбираш ли, че ако тя го вземе със себе си, губим всичко, за което се борихме?
— Не го слушайте — рече тихо тя. — Вие ме познавате, Хари. Вярвате ми.
— Какво се крие под това твое лице? — попита Валентин. — Какво си ти? Копролит? Хомункулус?
Имената не говореха нищо на Хари. Единственото, което сега имаше значение, беше близостта на Доротея. Ръката й се отпусна върху неговата.
— А ти кой си? — попита тя Валентин. След което добави по-тихо: — Защо не ни покажеш раната си?
Доротея напусна сигурното място до Хари и отиде до бюрото. При приближаването й, пламъкът на запалката потрепна и угасна.
— Хайде… — Гласът й бе не по-силен от дихание. — … Предизвиквам те.
Тя се обърна към Хари.
— Накарайте го, Д’Амур. Накарайте го да ви покаже какво се крие под тази превръзка.
— За какво говори тя? — попита Хари. Тревожният проблясък в очите на Валентин бе достатъчен, за да го убеди, че има нещо в думите на Доротея. — Обясни ми — рече той.
Но Валентин не получи тази възможност. Разсеян от думите на Хари, той се оказа лесна плячка, когато Доротея се пресегна през бюрото и изби от ръката му запалката. Той се наведе да я вдигне, но тя се вкопчи в импровизираната му превръзка и я дръпна. Платът се скъса и падна.