Доротея отстъпи назад.
— Виждате ли? — попита тя.
Разкритият Валентин се изправи. Съществото от Осемдесет и трета улица бе разкъсало имитацията на човешка плът върху ръката си; отдолу се разкри крайник, покрит със синьо-черни люспи. От всеки пръст на люспестата ръка стърчеше нокът, който се отваряше и затваряше като човка на папагал. Валентин не се опита да прикрие истината. Срамът засенчи всякакви други емоции.
— Предупредих ви — каза тя. — Предупредих ви, че не трябва да му се вярва.
Валентин гледаше втренчено Хари.
— Нямам оправдание — рече той. — Моля те само да повярваш, че желая най-доброто за Суон.
— И как така? — рече Доротея. — Ти си демон.
— Аз съм повече от това — отвърна Валентин. — Аз съм Изкусителя на Суон. Неговият чирак; негово създание. Но му принадлежа повече, отколкото някога съм принадлежал на Бездната. И ще победя както нея… — той погледна към Доротея, — … така и агентите й.
Жената се обърна към Хари.
— Имате пистолет — рече тя. — Застреляйте тази гад. Подобно същество не бива да живее.
Хари погледна към гноящата ръка; към щракащите нокти: какви ли други гадости се криеха зад фасадата от плът?
— Застреляйте го — изкомандва жената.
Той извади пистолета от джоба си. Валентин като че ли се беше смалил след разобличаването му. Сега се облегна на стената с отчаяно изражение на лицето.
— Убий ме тогава — каза той на Хари. — Убий ме, щом толкова те отвращавам. Но Хари, умолявам те, не й давай Суон. Обещай ми го. Изчакай шофьорът да се върне и се отърви от тялото както намериш за добре. Само не й го давай!
— Не го слушайте — каза Доротея. — Той не обича Суон така, както го обичам аз.
Хари вдигна пистолета. Дори пред очите на смъртта Валентин не потрепна.
— Провали се, Юда — каза тя на Валентин. — Магьосникът е мой.
— Какъв магьосник? — попита Хари.
— Ами Суон, разбира се — отвърна безгрижно тя. — Колко магьосници има тук?
Хари отмести прицела от Валентин.
— Той е илюзионист, сама ми го казахте още в самото начало. Никога не го наричайте магьосник, ми казахте тогава.
— Не бъдете толкова педантичен — отвърна тя, като се опита с лек смях да прикрие грешката си.
Хари насочи пистолета към нея. Жената внезапно отметна глава назад, лицето й се сгърчи и тя издаде звук, какъвто, помисли си Хари, човешкият ларинкс не е способен да произведе. Звукът отекна в коридора и по стълбището, сякаш търсеше очакващото го ухо.
— Батърфийлд е тук — обяви Валентин с равен тон.
Хари кимна. В същия миг тя се озова до него с гротескно изкривено лице. Беше силна и бърза; внезапното сваляне на маската изненада Д’Амур. Чу Валентин да му казва да я убие преди да се е трансформирала. Трябваше му минутка, за да схване смисъла, което й бе достатъчно, за да впие зъби в гърлото му. Едната й леденостудена ръка се бе вкопчила в китката му; той почувства в нея сила, достатъчна да натроши костите му. Пръстите му започваха да изтръпват под хватката й и той успя единствено да натисне спусъка. Прогърмя изстрел. Дъхът на Доротея опари шията му. След това хватката й се отпусна и тя залитна назад. Куршумът бе пробил корема й.
Хари се отдръпна, за да види какво е сътворил. Пронизително виещото същество все още наподобяваше жената, в която може би се беше влюбил.
— Добре — каза Валентин, когато кръвта плисна по пода. — Сега вече ще се разкрие.
Думите му я накараха да поклати глава.
— Няма какво да се разкрива — рече тя.
Хари хвърли пистолета на пода.
— Господи — прошепна той, — това е тя.
Доротея изкриви лице. Кръвта продължаваше да се лее.
— Част от нея — отвърна тя.
— Винаги ли сте била заедно с тях? — попита Валентин.
— Разбира се, че не.
— Защо, тогава?
— Нямаше къде да отида… — каза тя с глас, който отслабваше с всяка изминала минута. — Нямаше в какво да вярвам. Само лъжи. Всичко е само лъжи.
— Затова се съюзихте с Батърфийлд?
— По-добре Ад, отколкото фалшив Рай.
— Кой ви научи на това? — промърмори Хари.
— А вие как мислите? — отговори тя, извръщайки погледа си към него. Макар силите да напускаха тялото й, очите й продължаваха да пламтят. — Свършен сте, Д’Амур. Вие и демонът, и Суон. Не остана никой, който да ви помага.
Въпреки презрението в думите й, Д’Амур не можеше просто да стои и да гледа как кръвта й изтича. Не обърна внимание на заповедта на Валентин да стои настрани и се приближи до нея. Но щом влезе в обсега й, жената се нахвърли яростно върху него. Ударът го заслепи за миг; той се стовари върху шкафа с картотеката, като го събори. Двамата се стовариха едновременно на земята; от шкафа се изсипаха хартии, от устата на Хари — ругатни. Смътно усещаше, че жената се движи покрай него към вратата, но бе твърде зает да се бори със световъртежа. Когато се освести, нея вече я нямаше, единствено по пода и вратата бяха останали кървави отпечатъци.