Поех си дълбоко въздух и извадих един от ножовете си. Порязах лявата си китка. Болката беше остра и незабавна. Поставих раната върху устните на Жан-Клод. Кръвта потече в устата му. Изпълни я като вино, наливано в чаша. Преля по ъгълчето на устата му и потече надолу по бузата му. Ударих гърлото му, за да го накарам да преглътне.
Как би се смял като разбере, че най-сетне съм си прерязала вена за него. От неподвижните му устни потече още кръв. Проклятие.
Направих му изкуствено дишане, опитвайки собствената си кръв. Накарах гърдите му да се повдигнат, вдишвайки кръвта си. Мислех си само едно: живей, живей, живей.
През тялото му пробягна тръпка. Гърлото му се сви конвулсивно и преглътна. Отдръпнах се от него. Той хвана китката ми, докато я отмествах от устата му. Хватката му беше болезнена. Почувствах онази необикновена сила, която може да троши кости. Очите му бяха все още затворени, единствено хватката върху китката ми подсказваше, че нещата се подобряват.
Поставих ръка върху гърдите му. Все още не дишаше сам. Нямаше сърцебиене. Това лошо ли беше? Или хубаво? Или пък нямаше значение? По дяволите, не знаех.
— Жан-Клод, чуваш ли ме? Анита е.
Той се повдигна леко и допря китката ми до устата си. Ухапа ме и аз ахнах. Използва и двете си ръце, за да допре китката ми до устата си и започна да смуче. Насред секс би могло и да е приятно, но сега просто болеше.
— Проклятие — казах аз.
— Какво не е наред? — попита Лари.
— Боли.
— Мислех, че би трябвало да е приятно — обади се русото момиче.
Поклатих отрицателно глава.
— Не и ако не си под хипнотичен контрол.
— Колко време ще отнеме? — попита Лари.
— Колкото е нужно — отвърнах аз. — Наблюдавай вратата.
— Коя?
— О, по дяволите, просто застреляй всичко, което се опита да мине през нея — главата ми започваше да се замайва. Колко беше изпил?
— Джейсън, започвам да се омайвам — опитах се да освободя китката си, но ръцете му ме стискаха като клещи. — Не мога да се измъкна.
Джейсън се опита да раздалечи бледите ръце, но не успя да ги помръдне.
— Бих могъл да откъсна пръстите един по един и да те освободя, но…
— Да, Жан-Клод ще се вбеси.
Виенето на свят заприижда на вълни, в дълбините на стомаха ми започваше да ми се гади. Трябваше да го махна от себе си.
— Пусни ме, Жан-Клод. Пусни ме, по дяволите.
Очите му бяха все така затворени, а лицето — безизразно. Хранеше се като бебе, с целенасочена решителност, но това бебе изсмукваше живота ми. Можех да почувствам как се спуска надолу по ръката ми. Сърцето ми започваше да бумти в ушите, сякаш съм тичала, и да изпомпва кръвта по-бързо. Хранеше се по-бързо. Убиваше ме по-бързо.
Пред очите ми затанцуваха петна. Мракът започваше да изяжда светлината. Извадих браунинга.
— Какво правиш? — попита Джейсън.
— Ще ме убие.
— Той не знае какво прави.
— Но аз пак ще съм мъртва.
— Нещо се движи на върха на стълбите — извика Лари.
Страхотно.
— Жан-Клод, пусни ме веднага!
Допрях дулото на пистолета до безупречната кожа на слепоочието му. Мракът изяждаше зрението ми на големи хапки. В гърлото ми се надигна гадене.
Наведох се над него и прошепнах:
— Моля те, Жан-Клод, пусни ме. Аз съм твоята ma petite, пусни ме — седнах назад.
— Идват вампири — каза Лари. — Побързайте.
Погледнах надолу към това прекрасно лице, захапало ръката ми, което ме изяждаше жива, и стиснах. Очите му се отвориха. Преместих целия си пръст, за да попреча на захапването.
Той положи главата си на пода, без да пуска китката ми, но вече не се хранеше. Устата му беше алена от кръвта ми. Пистолетът ми все още бе насочен към него.
— Ах, ma petite, нима не сме го правили и преди?
— Пистолетът, да — отвърнах аз. — Но не и това.
Отдръпнах китката си от неохотните му ръце и се отпуснах назад с браунинга в скута. В главата ми се носеха мрак и гадене, като облаци, движени от вятъра.
Видях Лари свит в основата на стълбите с изваден пистолет. Но беше все едно да гледам в тунел, далечно и не толкова важно, колкото би трябвало да е. Джейсън лежеше на окървавения под. Примигнах насреща му.
— На врата боли по-малко — отвърна той, сякаш го бях попитала.
Жан-Клод беше пропълзял отгоре му. Джейсън обърна главата си на една страна, без да го молят. Жан-Клод допря окървавената си уста до голямата пулсираща вена. Видях мускулите в устата и челюстта му, докато забиваше зъби в нежната кожа.
Дори и да знаех, че на врата боли по-малко, нямаше да предложа. Твърде много приличаше на секс. Китката поне ми даваше възможност да се преструвам, че не правим нещо интимно.