— Вървете — повтори тя, без да се обръща.
Задната врата се отвори, но Жан-Клод се отправи към вратата, която водеше напред. Нямах намерение да споря. Просто исках да изляза. Не ми пукаше през коя врата.
Вървяхме хладнокръвно и спокойно към вратата. Искаше ми се да побягна. Лари стоеше край мен и можех да видя как пулсът на врата му тупти от усилието да не се затича. Джейсън стигна до вратата малко преди нас, но изчака, обърна се и ни направи знак да минем, като портиер или иконом.
Мярнах очите му, твърде разширени, уплашени, и осъзнах какво му е коствал жестът. Минахме през вратата, а той ни последва. Жан-Клод се движеше последен. Вратите се затръшнаха зад нас и ние излязохме. Просто така.
Но за пръв път осъзнавах, че са ме пуснали. Не си бях пробила път със сила или блъфирайки. Серефина можеше да е впечатлена колкото си иска, но ни беше позволила да си тръгнем. Да ти позволят да си тръгнеш не беше същото като да спечелиш.
Никога нямаше да се върна в тази къща доброволно. Никога нямаше да се приближа до нея по собствена воля. Защото тази вечер бях впечатляваща, но не можах да поддържам впечатлението. Дори и сега знаех, че може да ме притежава. Тази вампирка имаше билет с името ми. Имаше лъжа, която почти си струваше безсмъртната ми душа.
Проклятие.
28
Джейсън мина покрай мен и влезе в хотелската стая. Насочи се право към банята.
— Ще си взема душ.
Беше малко безцеремонно, но наистина миришеше на разлагащ се труп. Бяхме карали по обратния път с всички прозорци свалени до долу. В повечето случаи, ако вониш, не можеш да усетиш чуждата миризма. И по мен имаше част от разложените боклуци, но все още можех да помириша Джейсън. Някои миризми са твърде уникални, за да изчезнат.
— Чакай — каза Лари.
Джейсън се обърна, но не изглеждаше доволен.
— Използвай душа ми — той протегна ръка, преди да успея да кажа нещо. — Остава час до зазоряване. Ако искаме всички да са завити в леглата преди съмване, е добре да ползваме и двете бани.
— Смятах, че всички ще спим в тази стая за тази вечер — казах аз.
— Защо? — попита той.
Жан-Клод стоеше до двойното кресло и изглеждаше прекрасен и неотзивчив. Джейсън просто изглеждаше нетърпелив.
— Безопасност чрез численост — отвърнах аз.
Лари поклати глава.
— Добре, но аз мога да заведа върколака в съседната стая и да го оставя да си вземе душ. Или не ми вярваш дори за това?
Отново започваше да се ядосва.
— Вярвам ти, Лари. Тази вечер се справи добре.
Очаквах усмивка. Не я получих. Изглеждаше много сериозен.
— Аз убих онзи вампир Брус.
Кимнах.
— Мислех, че ще се наложи да избием всички в стаята.
— И аз — той се отпусна на един от столовете. — Преди не бях убивал.
— Ставаше дума за вампир. Не е същото като да убиеш човек.
— Да, бе. И на колко трупа си правила сърдечен масаж напоследък?
Погледнах към Жан-Клод, който ми се усмихваше. Свих рамене.
— Само на един. Може ли да получим малко усамотение? — попитах аз.
— Ще ви чуя какво си говорите, независимо в коя част на стаята се намирам — отвърна Жан-Клод.
— Илюзията е всичко, просто се разкарай.
Жан-Клод наведе леко глава и отведе Джейсън в единия край на стаята близо до прозорците. Знаех, че ще чуе всичко, но поне нямаше да ни виси на главите.
— Не вярваш наистина, че е мъртъв, нали? — попита Лари.
— Видя какво се случи с онези две вампирки — отвърнах аз. — Те са просто разлагащи се трупове. Всичко останало е илюзия.
— Мислиш ли, че и той изглежда по този начин?
Погледнах за момент към Жан-Клод.
— Опасявам се, че да.
— Как можеш да излизаш с него, след като си станала свидетелка на това?
Поклатих глава.
— Не знам.
— Труп или не, ти се опита да го запазиш жив — той реагира на израза на лицето ми. — Жив, немъртъв, наричай го както искаш, опита се да го запазиш. Беше уплашена, че е наистина мъртъв.
Само го изгледах.
— Е, и?
— Ами, аз убих друго живо или неживо същество. По дяволите, Анита, Брус беше толкова прясно мъртъв, че все още изглеждаше като човек.
— Вероятно по тази причина един куршум в гърдите беше достатъчен, за да го довърши.
— Как се предполага да се чувствам от това?
— Имаш предвид, че си го убил ли?
— Аха.
— Те са чудовища, Лари. Някои са по-хубави от другите, но са чудовища. Не се съмнявай в това.
— И можеш честно да ми кажеш, че смяташ Жан-Клод за чудовище. — Беше повече констатация, отколкото въпрос.
За малко да погледна към чудовището, за което говорехме, но не го направих. Достатъчно го бях гледала за една вечер.