Обадих се за още хавлии.
Щели били да са щастливи да донесат. Никой не се оплака от ранния час. Никой не зададе въпроси. Човек винаги може да прецени колко плаща за една стая по това колко се оплакват.
Камериерка донесе четири големи меки хавлии. За около минута я гледах, изпълнена с колебание. Можех да я накарам да ги занесе на Жан-Клод.
— Мадам? — каза тя.
Взех хавлиите, благодарих й и затворих вратата. Не можех просто да кажа на непозната жена, че имам гол вампир във ваната си. Даже не бях сигурна, че частта с вампира го прави срамно. Добрите момичета не се озовават с голи мъже във ваните си в четири часа сутринта. Може би не бях добро момиче. Може би никога не съм била.
Поколебах се пред вратата на спалнята. Стаята беше тъмна. Единствената светлина идваше от банята и образуваше четириъгълник на килима.
Притиснах кърпите към гърдите си, поех си дълбоко въздух и пристъпих в стаята. Оттук можех да видя ваната, но за щастие не цялата. Мярнах бял порцелан и купчина бяла пяна. Самата гледка на банята с пяната накара мускулите по раменете ми да се отпуснат леко. Пяната може да прикрие множество грехове.
Спрях се на вратата на банята.
Жан-Клод беше легнал с гръб, отпуснат върху ръба на ваната. Черната му коса беше мокра и очевидно измита. Кичури от нея се бяха прилепили по раменете му. Ръцете му бяха положени по краищата на ваната, а главата му бе отпусната на тъмната плочка на стената. Едната бледа ръка беше увиснала във въздуха, сякаш се протягаше за нещо, но бе съвсем отпусната. Очите му бяха затворени и образуваха черни полумесеци на фона на бледите му бузи. Капчици вода бяха полепнали по лицето му и по това, което виждах от тялото му. Изглеждаше почти заспал.
Коляното му се подаде през пяната, изненадваща гледка на гола кожа. Обърна глава и ме погледна. Тъмносините му очи изглеждаха още по-тъмни. Може би се дължеше на начина, по който водата правеше косата му да изглежда по-тежка, по-черна.
Поех си накъсано въздух и казах:
— Това са кърпите.
— Можеш ли да ги оставиш там, моля? — посочи той с полуувисналата ръка.
„Там“ беше затвореният капак на тоалетната, който се намираше достатъчно близо до ваната, че да бъде достигнат с протягане.
— Ще ги оставя на ръба на умивалника.
— Ще накапя с вода целия под, докато ги достигна — каза той.
Гласът му беше неутрален, нямаше вампирски номера, почти нямаше интонация.
Беше прав, а аз се държах глупаво. Нямаше да ме сграбчи и да ме насили. Ако планът беше такъв, можеше да го изпълни още преди години.
Поставих кърпите на капака на тоалетната, а очите ми шареха навсякъде другаде, но не и към ваната.
— Вероятно имаш въпроси за случилото се тази вечер — каза той.
Погледнах го. Водата по голия му торс отразяваше светлината като живак. По кожата на гърдите му имаше пяна, точно под едното зърно. Изпитах ужасяващото желание да я изтрия. Отстъпих назад, докато се озовах до далечната стена.
— Не е като да предлагаш някакви отговори.
— Тази вечер се чувствам щедър — гласът му имаше онова звучене, което се получава, когато човек започва да заспива.
— Ако не беше гол в разпенена вана, щеше ли да предлагаш да отговаряш на въпроси?
Той се усмихна бързо — познато изражение.
— Вероятно не, но ако трябва да задоволявам ненаситното ти любопитство, няма ли да е по-весело така?
— Весело за кого?
— За двама ни, стига да си го признаеш.
Това ме накара да се усмихна, а не исках да го правя. Не исках да се наслаждавам да го гледам насапунисан и мокър. Исках да се страхувам от него и се страхувах, но освен това го желаех. Исках да прокарам ръце по мократа му плът, да докосна онова, което се намираше под пяната. Не исках секс. Не можех да си представя да правя секс с него, но исках малко да поизследвам. Мразех това. Той беше труп, това, което бях видяла тази вечер би трябвало да ме е убедило.
— Мръщиш се, ma petite. Защо?
— Попитах те дали двата гниещи вампира са илюзия и ти каза „не“. Попитах те дали формата ти е реална и ти каза „да“. Каза, че и двете форми са реални.
— Така е — отвърна той.
— Гниещ труп ли си?
Той се отпусна по-ниско в топлата сапунена вода, прибирайки ръцете си вътре, докато само главата му остана над повърхността.
— Това не е една от формите ми.
— Това не е отговор.
Той повдигна една бледа ръка от водата, а шепата му бе пълна с пяна, подобно на снежна топка.