Погледнах го ужасена.
— Прав си. Ако щеше да си измисляш история, определено нямаше да е тази.
— Истината твърде често е разочароваща или грозна, не мислиш ли така, ma petite?
Кимнах.
— Аха. Серефина беше стара. Мислех, че вампирите не би трябвало да остаряват.
— Оставаме на възрастта, на която умрем.
— Познаваше ли Серефина, когато си бил млад?
— Да.
— Спал ли си с нея?
— Да.
— Как си могъл да й позволиш да те докосва?
— Бях й даден като подарък от господар, пред който дори подобрените й сили изглеждат нищожни. Имах твърде малък избор — той ме погледна. — Тя знае какво искаш. Най-голямата ти нужда, най-съкровеното ти желание, и ще го превърне в реалност, или поне ще изглежда така. Какво ти предложи, ma petite? Какво би могла да ти предложи, което за малко не те спечели тази нощ?
Този път извърнах очи. Не исках да срещам погледа му.
— Какво ти предложи преди толкова много години?
— Сила.
При тази дума вдигнах очи.
— Сила?
Той кимна.
— Силата да избягам от всички тях.
— Но ти трябва да притежаваш умението да си вампир-господар от самото начало. Никой не може да ти го даде — казах аз.
Той се усмихна, но не весело.
— Сега го знам, но тогава смятах, че само тя може да ме спаси от вечност на… — думите му затихнаха и той се потопи във водата, оставяйки само няколко плуващи черни кичура.
Изправи се и си пое шумно въздух примигвайки, за да махне водата от очите си. Прокара ръце през косата си и я отметна върху раменете си.
— Косата ти не беше толкова дълга, когато се срещнахме за първи път.
— Изглежда предпочиташ по-дълга коса при мъжете си.
— Как е възможно косата ти да расте, ако си мъртъв?
— На този въпрос трябва да отговориш ти — отвърна той. Отново прокара ръце през косата си и изстиска краищата й.
Протегна се за хавлия. Изправих се на крака.
— Ще те оставя да се облечеш.
— Джейсън и Лари върнаха ли се? — попита той.
— Не.
— В такъв случай няма да се обличам — той се изправи и притегли хавлията към себе си. Успях да мерна едната страна от бледото му мокро тяло и стичащата се по него вода. Хавлията се появи пред погледа ми точно навреме. Избягах.
30
Свих се в най-отдалечения от спалнята стол. Но се взирах във вратата. Мамка му. Исках да избягам от стаята, но защо? Не на Жан-Клод нямах доверие, а на себе си. Мамка му.
Докоснах пистолета в джоба на робата си. Беше гладък и твърд, и успокояващ, но сега нямаше да ми помогне. Насилието го разбирах, сексът ми създаваше повече проблеми.
Наистина не исках да спя с него, но част от мен се надяваше на още едно зърване на голата му плът. Дълга линия гола плът, може би. Или пък… Поставих дланите на ръцете си върху очите си, сякаш можех да разкарам образите от главата си само с натискане.
— Ma petite? — гласът му звучеше по-близо от банята.
Не исках да поглеждам, сякаш, точно както баба Блейк обичаше да казва, щях да ослепея. Почувствах, че стои пред мен. Почувствах раздвижването на въздуха. Започнах да свалям ръцете си милиметър по милиметър. Беше коленичил пред мен с една дебела кърпа, обвита около кръста му.
Свалих ръце в скута си. По кожата му все още имаше капчици вода. Беше сресал косата си, но тя бе още мокра, прилепнала назад и правеше лицето му по-открито, по-обикновено от обичайното. Очите му изглеждаха по-сини без косата, която да ги обгражда.
Постави ръце на двете облегалки на стола и се изправи. Устните му докоснаха моите в мека, почти целомъдрена целувка. Отдръпна се от мен и пусна стола.
Можех да вкуся сърцето си в гърлото, и не ставаше дума за страх.
Жан-Клод докосна ръцете ми и ги вдигна. Постави ги на голите си рамене. Кожата му беше топла, гладка, мокра. Задържа китките ми в ръцете си, леко, много леко. Можех да се измъкна по всяко време. Прокара ръцете ми надолу по прекрасното си тяло.
Издърпах ги от неговите. Не каза нищо, не направи нищо. Остана коленичил и продължи да ме гледа. Чакаше. Можех да видя как пулсът на врата му тупти и ми се искаше да го докосна.
Прокарах ръце по раменете му и наведох лице към неговото. Той започна да се намества за целувка, но аз прокарах ръка по брадичката му и обърнах главата му настрани. Докоснах врата му с устни и прокарах устата си надолу по кожата му, докато почувствах пулса му с езика си. Имаше вкус на парфюмиран сапун, вода и чиста кожа.
Плъзнах се от стола на пода и коленичих пред него. Сега беше по-висок от мен, но не твърде много. Облизах водата от гърдите му и си позволих да направя нещо, което желаех от месеци. Прокарах език около зърното му и той потрепери насреща ми.