— Серефина ми изпрати сън. Миризмата е парфюмът на майка ми.
Лари дойде при мен. Беше облечен с шорти и зелена тениска. Къдравата му червена коса стърчеше във всички посоки. Присви сините си очи, щом пристъпи на светло.
— Мислех, че само вампир, който има връзка с теб, който те държи, може да нахлуе в сънищата ти.
— И аз така мислех.
— Как е възможно да помирисвам парфюма от съня ти?
Поклатих глава с чело, допряно до стъклото.
— Не знам.
— Белязала ли те е?
— Не знам.
Той постави ръка на рамото ми и ме стисна окуражително.
— Всичко ще е наред.
Отстъпих настрани от него и започнах да крача из стаята.
— Няма да е наред, Лари. Серефина нахлу в сънищата ми. Никой, освен Жан-Клод не го е правил.
Спрях, защото това не беше истина. Николаос го бе правила, но едва след като ме ухапа. Поклатих глава. При всички случаи беше много лош знак.
— Какво ще правиш с нея?
— Ще я убия.
— Имаш предвид предумишлено.
Ако сериозните очи на Лари не се взираха съсредоточено в мен, щях да отвърна: „Можеш да се обзаложиш“. Трудно е да планираш убийство с някой, който се взира в теб все едно си сритал любимото му кученце.
— Ще се опитам да издействам заповед — отвърнах аз.
— А ако не успееш?
— Ако изборът е между мен и нея, Лари, значи ще е тя. Ясно?
Лари ме погледна тъжно.
— Онова, което извърших снощи, беше убийство. Знам го, но не отидох там, планирайки да убия някого.
— Остани в бизнеса достатъчно дълго и ще започнеш.
Той поклати отрицателно глава.
— Не го вярвам.
— Вярвай в каквото искаш, но истината е такава. Тези неща са твърде опасни, за да играем честно.
— Ако наистина вярваш в това, как е възможно да излизаш с Жан-Клод? Как можеш да му позволяваш да те докосва?
Поклатих глава.
— Никога не съм казвала, че съм последователна.
— Не можеш да се защитиш, нали?
— Да се защитя от кое? Убиването на Серефина или излизането с Жан-Клод?
— Което и да е, и двете. По дяволите, Анита, ако си една от лошите, не можеш да бъдеш от добрите.
Отворих уста, след което я затворих. Какво можех да кажа?
— Аз съм една от добрите, Лари, но няма да ставам мъченица. Ако това означава да наруша закона, така да бъде.
— Ще се опиташ ли да вземеш заповед? — лицето му беше съвсем неутрално, докато ме питаше.
Внезапно изглеждаше по-стар. Дори със стърчащите оранжеви къдрици изглеждаше сериозен.
Виждах как Лари остарява пред очите ми. Не на години, а на опит. Погледът в очите му беше по-стар, отколкото преди няколко месеца. Видял твърде много, извършил твърде много. Все още се опитваше да е сър Галахад, но Галахад бе имал Бог на своя страна. Всичко, което Лари имаше, бях аз. Не беше достатъчно.
— Единственият начин, по който мога да получа заповед за екзекуция, е като излъжа — отвърнах му.
— Знам.
Погледнах го:
— Серефина не е нарушила никакви закони, все още. Няма да лъжа за това.
Той се усмихна.
— Добре. Кога ще се срещнем с Доркас Бувие?
— В три.
— Измисли ли какво можеш да пожертваш, за да вдигнеш зомбитата, които иска Стърлинг?
— Не.
Той ме погледна.
— Какво ще кажеш на Стърлинг?
Поклатих глава.
— Още не знам. Щеше ми се да науча защо е толкова изпълнен с желание да убие Бувие.
— Иска земята — отвърна Лари.
— Стърлинг и компания говореха за семейство Бувие, не за Магнус Бувие. Това означава, че той не е единственият, който ги съди. Така че убийството на Магнус няма да разреши проблемите им.
— В такъв случай защо да го прави? — попита Лари.
— Именно — отвърнах аз.
Той кимна.
— Трябва отново да разговаряме с Магнус.
— За предпочитане без Серефина да е наоколо — отвърнах аз.
— Амин — добави Лари.
— Бих искала да разговарям с Магнус, но преди отново да се счепкаме с г-н Бувие ми се ще да намеря малко мехлем за феи.
— Малко какво?
— Нямахте ли лекции за феите?
— Беше избирателна дисциплина — отвърна той.
— Мехлемът те прави неподатлив на омаята. Просто в случай, че това, което крие Магнус, е по-неприятно от Серефина.
— Нищо не е по-неприятно от това — отвърна той.
— Така е, но просто за всеки случай, той няма да е способен да ни прави магии. Всъщност не е лоша предпазна мярка и преди да се срещнем с Дори. Може да не е толкова страшна, колкото Магнус, но сияе и бих предпочела да не го прави върху нас.