На пътеката се появи бриз и с един порив се превърна във вятър. Въздухът ухаеше на чисто и свежо. Човек се надява, че началото на времето е миришело по този начин; като пресен хляб, като чисто пране, като детски спомени за пролетта. Вероятно миришеше на озон и блатна вода. Реалността почти винаги мирише по-зле от фантазиите.
Дори се спря и се обърна отново към нас.
— Дърветата насред пътеката са илюзия. Не са плътни.
— Какви дървета? — попита Лари.
Изругах тихо. Щеше да е хубаво, ако бяхме запазили мехлема в тайна.
Дори се върна две стъпки назад и застана до нас. Взря се в лицето ми от няколко сантиметра, след което направи физиономия, сякаш беше видяла нещо нечисто.
— Сложили сте си мехлем — от устата й прозвуча така, сякаш е нещо много лошо.
— Магнус се опита да ни омагьоса два пъти. Няма нищо лошо в това да сме предпазливи — отвърнах аз.
— Е, в такъв случай илюзиите ни няма да имат значение за вас — тя ускори крачка и ни остави да се препъваме след нея.
Пътеката водеше към сечище, което представляваше почти идеален кръг. В центъра му имаше малка могила с бял каменен келтски кръст насред яркосини цветя. Всеки сантиметър от поляната беше покрит със синчец. Английски синчец, гъст и плътен, по-син от небето. В тази страна цветята никога не растяха без помощ. Никога не растяха в Мисури без повече вода, отколкото беше практично. Но докато стоях насред плътната маса синьо, заобиколена от дървета, си казах, че си е струвало.
Дори стоеше замръзнала, потънала почти до коленете в цветя. Взираше се с отворена уста, а на лицето й беше изписан ужас.
Магнус Бувие беше коленичил на върха на могилата близо до кръста. Устата му бе яркочервена от прясна кръв. Нещо се движеше около него, пред него. Нещо, което по-скоро можеше да се почувства, отколкото да се види. Ако беше илюзия, мехлемът би трябвало да се погрижи за нея. Опитах се да го зърна с крайчеца на очите си. Понякога периферното зрение работи по-добре с магията, отколкото директният поглед.
С ъгълчето на окото си виждах как въздухът плува в нещо, което почти имаше форма. Беше по-голямо от човек.
Магнус се обърна и ни видя. Изправи се рязко и плуващият въздух изчезна, сякаш никога не бе съществувал. Той изтри устата си с ръкав.
— Дори… — гласът му беше мек и задавен. Дори издрапа до върха на хълма.
— Богохулство! — изкрещя тя и го удари.
Можех да чуя плесницата през цялото сечище.
— Ох — каза Лари. — Защо е ядосана?
Тя го удари отново, достатъчно силно, че да се приземи по задник насред цветята.
— Как можа? Как можа да направиш нещо толкова долно?
— Какво е направил? — попита Лари.
— Хранил се е от Одрано лице и кървави кости подобно на предшественика си.
Дори се обърна към мен. Изглеждаше измъчена, ужасена, сякаш е хванала брат си да измъчва деца.
— Беше забранено да се храним — тя се обърна към Магнус. — Ти го знаеше!
— Исках силата, Дори. Какво лошо съм направил?
— Какво лошо? Какво лошо? — тя сграбчи косата му в шепа и го изправи на колене. Показа белезите от ухапано на врата му. — Ето я причината онова създание да може да те призовава. Причината един от Даонския ший, пък бил той и мелез като теб, да е призоваван от смъртта.
Тя го пусна толкова рязко, че той падна на четири крака. Дори седна в цветята и се разплака. Навлязох сред цветята и те се разделиха като вода, без да се помръдват. Просто никога не бяха там, където стъпвах.
— Исусе, нима се отдръпват от пътя ни? — попита Лари.
— Не точно — отвърна Магнус.
Слезе по могилата и застана в основата й. Беше облечен с белия смокинг от снощи или с това, което бе останало от него. Петното кръв на ръкава му беше много ярко на фона на белотата.
Нагазихме сред цветята, които се движеха и не се движеха, за да се присъединим към него.
Той затъкна косата си зад ушите, така че лицето му да се вижда. И не, ушите му не бяха с остри върхове. Откъде тръгваха подобни слухове?
Той срещна погледа ми, без да мигне. И да се срамуваше от това, което бе извършил, не му личеше. Дори все още ридаеше сред синчеца, сякаш сърцето й се късаше.
— Значи сега знаеш — каза той.
— Не можеш да вземеш кръв от фея, независимо дали е в плът, или не, без ритуална магия. Чела съм заклинанието, Магнус. Трудно е.