Той се усмихна на тези думи и усмивката беше все така прекрасна, но кръвта в крайчеца на устата му разваляше ефекта.
— Трябваше да се свържа със звяра. Да му дам малко от тленността си, за да получа кръвта му.
— Заклинанието не е предназначено да ти помогне да събереш кръв — отвърнах аз. — Идеята е да помогне на феите да се убиват едни други.
— Щом си му дал част от тленността си, получи ли част от безсмъртието му? — попита Лари.
Въпросът беше добър.
— Да — отвърна Магнус, — но не го направих заради това.
— Направил си го, за да получиш сила, копеле такова — отвърна Дори. Тя слезе от могилата, плъзгайки се по странните цветя. — Просто трябваше да правиш истинска магия, истинска омая. Мили Боже, Магнус, сигурно си пил кръвта му от години, откакто си станал тийнейджър. Тогава силите ти внезапно нараснаха толкова много. Всички си мислехме, че е от пубертета.
— Опасявам се, че не, скъпа сестро.
Тя го заплю.
— Семейството ни беше прокълнато, привързано към тази земя за вечни времена като покаяние за същото деяние като твоето. Последният път, когато някой се опита да пие от вените му, Кървави кости избяга.
— От десет години е безопасно затворен, Дори.
— Откъде знаеш? Откъде си сигурен, че това безформено нещо, което си призовал, не е излизало да плаши деца?
— Докато не наранява никое от тях, какъв е проблемът?
— Чакайте малко — обади се Лари. — Защо ще плаши децата?
— Казах ти, че е плашило за лека нощ. Предполага се, че яде лошите деца — отвърнах аз. Хрумна ми една идея, ужасяваща идея. Бях видяла вампир, който използваше меч, но бях ли напълно сигурна в онова, което бях видяла? Не. — Когато това нещо се е измъкнало и е започнало да избива индианското племе, използвало ли е оръжие, или само ръцете си?
Дори ме погледна.
— Не знам. Има ли значение?
— О, Боже! — каза Лари.
— Може да има огромно значение — отвърнах аз.
— Не може да имаш предвид онези убийства — отвърна Магнус. — Кървави кости не може да се появява физически. Погрижил съм се за това.
— Сигурен ли си, скъпи братко? Напълно ли си сигурен? — гласът на Дори режеше и кълцаше; използваше презрението като оръжие.
— Да, сигурен съм.
— Ще трябва да намерим вещица, която да прецени нещата. Не знам достатъчно по въпроса — отвърнах аз.
Дори кимна.
— Разбирам. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Одрано лице и кървави кости не е извършил тези убийства — каза Магнус.
— За твое добро се надявам да е така, Магнус — отвърнах аз.
— Какво искаш да кажеш?
— Защото петима души са мъртви. Петима души, които не са направили нищо, за да го заслужат.
— Затворено е с комбинация от силата на феите, индианците и християните — отвърна той. — Няма да се освободи от това.
Бавно обиколих могилата. Цветята продължаваха да се отдръпват от пътя ми. Опитах се да гледам къде стъпвам, но беше твърде замайващо, защото те хем се движеха, хем не, все едно да наблюдаваш как някое от тях разцъфва. Човек знае, че го прави, но никога не успява да види самото събитие.
Игнорирах цветята и се съсредоточих върху могилата. Не се опитвах да почувствам мъртвите, така че дневната светлина не беше проблем. Тук имаше големи количества магия. Никога преди не бях усещала магията на феите. Имаше нещо, което беше смътно познато и не ставаше дума за християнската част.
— Тук е била вложена някакъв вид магия за смърт — казах аз. Обиколих могилата, докато можех да виждам лицето на Магнус. — Може би малко човешко жертвоприношение?
— Не точно — отвърна Магнус.
— Никога не бихме позволили човешко жертвоприношение — обади се Дори.
Може би тя не би позволила, но не бях толкова сигурна за Магнус. Не го казах на висок глас. Дори беше достатъчно разстроена.
— Щом не е жертвоприношение, какво е?
— Нашите мъртви са заровени в три хълма. Всяка смърт е като кол, който да държи стария Кървави кости прикован — отвърна Магнус.
— Как сте изгубили сметка кои хълмове ви принадлежат? — попитах аз.
— Става дума за над 300 години — отвърна Магнус. — Тогава не е имало актове за собственост. Самият аз не бях сто процента сигурен, че онова е точният хълм. Но когато разровиха мъртвите, го почувствах — обви ръце около себе си, сякаш въздухът изведнъж бе станал по-хладен. — Не можете да вдигнете мъртвите от онзи хълм. Ако го направите, Кървави кости ще се освободи. Магията за възпирането му е сложна. Да си призная, не съм сигурен, че бих могъл да я направя сам. А вече не познавам никакви индиански шамани.