— Подиграл си се с всичко, на което държим — обади се Дори.
— Какво ти предложи Серефина? — попитах аз.
Той ме погледна изненадано.
— За какво говориш?
— Тя предлага на всички най-съкровените им желания. Какво беше твоето, Магнус?
— Свобода и сила. Тя каза, че ще намери друг пазач за Одрано лице и кървави кости. Каза, че ще намери начин да задържа силата, която взех назаем от него, без да се налага да се грижа за създанието.
— И ти й повярва?
Той поклати глава.
— Аз съм единственият човек в семейството, който притежава силата. Ние сме пазители за вечни времена, като покаяние за това, че сме я откраднали, че сме му позволили да убива — той падна на колене в сините цветя, с наведена напред глава и коса върху лицето. — Никога няма да съм свободен.
— Не заслужаваш да си свободен — обади се Дори.
— Защо Серефина те желае толкова много? — попитах аз.
— Страхува се от смъртта. Казва, че като пие от нещо, толкова дълголетно като мен, й помага да я държи настрани.
— Тя е вампир — възрази Лари.
— Но не е безсмъртна — казах аз.
Магнус погледна нагоре, а странните му аквамаринови очи просветнаха през блестящата му коса. Може би се дължеше на косата или на очите, или на това, че бе наполовина покрит в странни движещи се и недвижещи се цветя, но не изглеждаше особено човешки.
— Тя се страхува от смъртта. Страхува се от теб — отвърна той. Гласът му беше нисък и кънтящ.
— За малко да ми разкаже играта снощи. Защо да се страхува от мен?
— Снощи ти доведе смъртта между нас.
— Не може да е за първи път — отвърнах аз.
— Тя дойде при мен заради дългия ми живот, заради безсмъртната ми кръв. Може би следващия път ще дойде при теб. Може би, вместо да бяга от смъртта, ще я прегърне.
Кожата по ръцете ми настръхна и усещането пробяга нагоре по лактите ми като пълзящи мравки.
— Това ли ти каза снощи?
— Нараняването на стария й враг Жан-Клод е въпрос на сила, но в крайна сметка, Анита, тя се чуди дали твоята сила няма да има решаваща роля. Дали ако те изпие, ще стане безсмъртна? Дали ще може да държи смъртта настрана с помощта на твоето некромантство?
— Можеш да напуснеш града — каза Лари.
Не бях сигурна към кого от двама ни се обръща.
Поклатих глава.
— Вампирите-господари не се предават толкова лесно. Ще кажа на Стърлинг, че няма да вдигам мъртвите му, Магнус. Никой, освен мен не може да го направи, така че няма да бъде извършено.
— Но няма да върнат земята — каза Магнус със странния си глас. — Ако просто взривят планината, резултатът може да е същият.
— Вярно ли е, Дори?
Тя кимна.
— Възможно е.
— Какво искате да направя? — попитах аз.
Магнус пропълзя през цветята, гледайки ме през блестящата завеса на косата си. Очите му бяха водовъртежи от синьо и зелено, въртяха се, докато се почувствах замаяна. Погледнах настрани.
— Вдигни неколцина мъртви. Можеш ли да го направиш? — попита той.
— Без проблем. Но дали адвокатите ще се съгласят на това?
— Ще се погрижа да го направят — отвърна той.
— Дори? — попитах аз.
Тя кимна.
— Ще се погрижа.
За момент погледнах към Магнус.
— Серефина наистина ли ще спаси момчето?
— Да — отвърна той.
Погледнах надолу към него.
— В такъв случай ще се видим тази вечер.
— Не, отново ще бъда напълно пиян. Не е стопроцентово, но помага да я държа настрани.
— Добре, ще ти вдигна шепата мъртъвци. Ще задържим земята ти в безопасност.
— Имаш нашата благодарност — отвърна Магнус.
Изглеждаше див, ужасяващ и красив, приведен в цветята. Благодарността му можеше и да струва нещо, ако Серефина не го убиеше преди това.
Проклятие, ако не убиеше и мен преди това.
33
По-късно през деня се обадих на специален агент Брадфорд. Не бяха открили Ксавие, не бяха открили Джеф. Не бяха открили никакви вампири, които да трябва да убивам и защо, по дяволите, му се обаждах? Не участвах в случая, или бях забравила? Помнех. И да, двете най-млади жертви са били насилени сексуално, но не в същия ден, в който са били убити. Вероятно трябваше да предам Магнус, но той беше единственият, който разбираше магиите на Кървави кости. Нямаше да ни свърши никаква работа, затворен. Дори познаваше местна вещица, на която имаше доверие. Смятах, че Кървави кости е нашият убиец. Никога не бях виждала вампир, който да се крие толкова умело, както убиецът на Колтрейн. Добавих го към листа си със заподозрени, но не бях казала на полицаите. Сега бях доволна, че не съм. Сексуалното насилие говореше за Ксавие. Освен това да обясняваш, че плашило за лека нощ от Шотландия извършва убийство в ефирната плоскост звучеше пресилено дори и на мен.