Отворих мехлема и пролетният въздух внезапно замириса на коледни дървета. Използвах много розмарин.
Мазилото беше гъсто, приличаше на восък и винаги бе хладно на допир. Парченца от светещия гробищен мъх приличаха на скупчени светулки. Намазах мехлема по челото на Лари и надолу по бузите му. Той разгащи тениската си и я повдигна, така че да мога да го намажа над сърцето. Което е по-трудно с раменен кобур, отколкото звучи, но и двамата носехме по един пистолет. Бях оставила двата ножа и резервното оръжие обратно в джипа. Докоснах кожата му и почувствах как сърцето му тупти под ръката ми.
Подадох буркана на Лари. Той потопи два пръста в гъстия мехлем. Нанесе го по лицето ми. Ръката му беше много спокойна, а лицето — безизразно от концентрация. Очите му бяха съвсем сериозни.
Разкопчах тениската и Лари плъзна пръстите си под нея, за да докосне сърцето ми. Пръстите му докоснаха верижката на разпятието ми и го избутаха извън ризата. Бутнах го обратно вътре до кожата си. Той ми подаде буркана и аз затворих здраво капачката. Нямаше да позволя да изсъхне.
Никога не бях чувала някой да е правил точно това, което щяхме да опитаме. Не ставаше дума за възрастта, а за разхвърляните части. Искахме само три, но нямаше три непокътнати тела. Дори и като ги вдигахме едно по едно, пак си беше рисковано. Как да съживим точно толкова мъртви и не повече, когато те лежаха омешани? Нямах имена, които да използвам. Нямаше очертания на гробове, които да обградиш със сила. Как да го направим?
Беше объркано.
Но за момента трябваше да затворим кръга. Проблемите един по един.
— Увери се, че и по двете ти ръце има мехлем — казах аз.
Лари потърка ръцете си една в друга, сякаш си слагаше лосион.
— Да, шефе. Какво следва?
Измъкнах от багажа си дълбока сребърна купа. На лунната светлина блестеше като парче от небето.
Очите на Лари се разшириха.
— Не е нужно да е сребърна. На нея няма мистични символи. Можеш да използваш и пластмасова купа, но тук се влива животът на друго живо същество. Използвай нещо хубаво, за да покажеш уважение, но разбери, че не е нужно да е сребро или тази форма, или пък каквото и да е. Това е просто контейнер. Ясно ли е?
Лари кимна.
— Защо другите кози не са тук на върха? Ще е мъчно да ги доведем догоре една по една.
Свих рамене.
— Първо, ще се паникьосат. Второ, изглежда жестоко да гледат как приятелчетата им гушват букета и да знаят, че са следващите.
— Професорът ми по зоология би казал, че им приписваш човешки качества.
— Нека. Знам, че чувстват болка и страх. Това ми стига.
Лари ме изгледа продължително.
— На теб също не ти харесва да го правиш.
— Не. Искаш ли да помогнеш с държането или пък да й дадеш моркова?
— Морков?
Измъкнах от чантата морков със зелени листа от едната страна.
— Това ли купи от бакалията, докато чаках в колата с козите?
— Да.
Вдигнах моркова във въздуха. Козата опъна въжето докрай в негова посока. Оставих я да вкуси листата. Изблея и се опъна към мен. Дадох й още малко листо. Започна да размахва малката си къса опашка. Щастлива коза.
Подадох на Лари сребърната купа.
— Постави я на земята под гърлото й. Когато кръвта започне да тече, хвани колкото се може повече.
Държах мачетето зад гърба си в дясната си ръка, а моркова в лявата. Чувствах се като детски зъболекар. Не, няма нищо зад гърба ми. Не обръщай внимание на огромната игла. С изключение на факта, че тази игла беше перманентна.
Козата скъса повечето от листата на моркова и аз изчаках, докато ги натъпче в устата си. Лари коленичи край нея с купа в ръка. Предложих и самия морков на козата. Тя го опита, след което започна да го дърпа, докато не опъна врата си, колкото можеше, в опит да отхапе още от оранжевата плът.
Поставих мачетето до косматото гърло внимателно, без да прерязвам. Гърлото вибрираше срещу острието, напрягаше се да достигне моркова. Прекарах острието през врата.
Мачетето беше остро, а аз имах опит. Не се чу звук, само шокираните, разширени очи и кръвта, извираща от гърлото.
Лари грабна купата и я задържа под козата. Кръвта течеше по ръцете му и върху синята му тениска. Козата падна на колене. Кръвта изпълни купата — тъмна, блестяща, повече черна, отколкото червена.