34
Айви се отдръпна назад, оголвайки зъби. Лари изкрещя:
— Анита!
Чух гърмежа на пистолета и почувствах как куршумът удари тялото й. Удари я в рамото, обърна тялото й, но тя се извърна към мен с усмивка. Заби пръсти в рамената ми и ни превъртя, поставяйки ме отгоре, с една ръка, вкопчена в задната част на врата ми. Стисна го, докато не ахнах.
— Ще счупя гръбнака й, освен ако не хвърлиш тази играчка — каза тя.
— Така или иначе ще ме убие. Недей.
— Анита…
— Веднага, или ще я убия пред очите ти.
— Застреляй я!
Но нямаше как да получи видимост за ясен изстрел. Трябваше да мине зад мен и да я застреля от упор. Айви можеше да ме убие два пъти, преди той да стигне до нас.
Вампирката започна да натиска врата ми по-ниско. Подпрях дясната си ръка на земята. Щеше да се наложи да счупи нещо, за да ме приближи до себе си. Ако счупеше врата ми, всичко щеше да приключи; счупената ръка просто щеше да боли.
Чух, че нещо удари земята, тъпо, тежко изтрополяване. Пистолетът на Лари. Проклятие.
Тя натисна по-силно задната част на врата ми. Притиснах дланта си в пръстта достатъчно силно, че да оставя отпечатък.
— Мога да счупя тази ръка и да дойдеш при мен. Изборът е твой: по лесния или по трудния начин.
— По трудния — казах през стиснати зъби.
Тя посегна към ръката ми и на мен ми хрумна нещо. Строполих се напред върху нея. Това я свари неподготвена. Имах няколко секунди да измъкна верижката около врата си изпод тениската.
Ръката й се плъзна през косата ми като милувката на любовник и притисна лицето ми до бузата й, не силно, почти нежно.
— След три нощи ще ме харесваш, Анита. Ще ме боготвориш.
— Съмнявам се.
Верижката се плъзна напред и разпятието се допря до врата й. Последва проблясък от ослепителнобяла светлина. Прилив на топлина, която опърли косата ми.
Айви изпищя и замахна с нокти към кръста, изпълзявайки изпод мен.
Останах на четири крака, а кръстът се люлееше пред мен. Синьо-белите пламъци бяха угаснали, защото вече не докосваше вампирска плът, но въпреки това сияеше като пленена звезда и тя отстъпи назад от него.
Не знаех къде беше пистолетът ми, но мачетето блестеше на фона на тъмната земя. Обвих ръка около дръжката му и се изправих на крака. Лари беше зад мен със собствения си кръст, изпънат пред него, доколкото му позволяваше верижката. Бялата светлина със синя сърцевина беше почти болезнено ярка.
Айви изкрещя, закривайки очите си. Всичко, което трябваше да направи, бе да се махне. Но тя беше замръзнала, неподвижна пред лицето на кръстовете и двама истински вярващи.
— Пистолет — казах на Лари.
— Не мога да го открия.
И двата пистолета бяха матирано черни, така че да не отразяват светлина през нощта и да ни правят мишени, в резултат на което сега бяха невидими.
Пристъпихме към вампира. Тя прикри лицето си с две ръце и изкрещя:
— Не-е-е!
Беше отстъпила почти до края на кръга. Ако побегнете, нямаше да я преследваме, но тя не побягна. Може би не можеше.
Забих мачетето нагоре под ребрата й. По острието и ръцете ми потече кръв. Вкарах острието в сърцето й. Завъртях леко, за да го разрежа.
Ръцете й бавно паднаха от лицето. Очите й бяха разширени, изненадани. Тя зяпна надолу към острието, забито в стомаха й, сякаш не разбираше какво се случва. Плътта на врата й беше почерняла на мястото, където кръстът я бе изгорил.
Падна на колене и аз я последвах, без да изпускам мачетето. Не умря. Всъщност аз и не очаквах подобно нещо. Измъкнах острието с извиване, така че да нанеса още щети. Тя издаде нисък гъргорещ звук, но остана на колене. Ръцете й докоснаха кръвта, която се стичаше от гърдите и корема й. Взираше се в нея в проблясващия мрак сякаш никога преди не беше виждала такава. Изтичащата кръв вече се забавяше. Ако не я убиех скоро, раната щеше да се затвори.
Застанах над нея и вдигнах мачетето назад, здраво стиснала дръжката с две ръце. Вложих цялата си сила в удара. Острието се заби във врата й чак до гръбнака и закачи костта.
Айви погледна към мен, а от врата й течеше кръв. Замахнах за повторен удар, а тя само ме наблюдаваше, твърде наранена, за да избяга. С мъка освободих острието от гръбнака, а тя продължаваше да примигва насреща ми. Ако не я довършех, щеше да оздравее дори от тези наранявания.
Замахнах с острието за трети път и почувствах как и последната част от костта поддава. Острието излезе от другата страна и главата й се изтърколи от раменете със струя кръв подобна на черен фонтан. Тази черна кръв се изля върху кръга и го затвори.