— О, Господи, спри го! — беше паднал на колене и ме дърпаше и молеше.
Стърлинг не беше стрелял нито веднъж. Къде беше?
— Спрете — прошепнах аз.
Мъртвите замръзнаха като автомати, спрени насред действието. Госпожа Харисън се плъзна на земята като ридаеща купчинка.
Стърлинг се появи отстрани с големия пистолет, насочен много стабилно към нас, хванат с две ръце, както трябваше. Беше ни минал в гръб, докато зомбитата се занимаваха с госпожа Харисън. Стоеше почти върху нас. Искаха се много здрави нерви да се приближиш толкова до зомбита.
Пръстите на Лари се забиха в ръката ми.
— Недей, Анита, моля те, недей.
Дори когато се взираше в цевта на нечий пистолет, Лари се придържаше към моралните си ценности. Похвално.
— Ако изречете и една думичка, ще ви застрелям, госпожице Блейк.
Само го гледах. Бях толкова близо, че можех да се протегна и да докосна крачола на панталона му. Четиридесет и петият калибър беше насочен към главата ми. Ако дръпнеше спусъка, бях мъртва.
— Небрежно от ваша страна да не накарате зомбитата да нападнат и двама ни.
Бях съгласна с него, но единственото, което можех да направя, бе да го гледам. Все още държах мачетето в една ръка. Опитах се да не стягам хватката си. Да не привличам внимание към него.
Вероятно съм направила някакво издайническо движение, защото той каза:
— Махнете ръката си от ножа, госпожице Блейк, бавно.
Не го направих. Продължих да гледам него и пистолета му.
— Веднага, госпожице Блейк, или… — той дръпна петлето, ненужен, но винаги драматичен жест.
Пуснах мачетето.
— Отдръпнете ръката си, госпожице Блейк.
Отдръпнах я. Не се отместих от него и от пистолета му. Искаше ми се, но се насилих да остана неподвижна. Няколко сантиметра нямаше да направят пистолета по-малко смъртоносен, но можеха да са от огромно значение, ако се опитах да му се нахвърля. Не би бил първият ми избор, но ако нямахме други възможности… Нямаше да се дам без бой.
— Можете ли да пратите тези зомбита в покой, г-н Къркланд?
Лари се поколеба.
— Не знам.
Добро момче. Ако беше казал „не“, Стърлинг може би щеше да го убие. Ако беше казал „да“, щеше да убие мен.
Лари пусна ръката ми и се отдръпна съвсем леко от мен. Очите на Стърлинг пробягаха в негова посока, после обратно към мен, но дулото не потрепна. Проклятие.
Лари беше на колене и все още се отдръпваше от мен, карайки Стърлинг да наблюдава и двама ни. Пистолетът се отклони на сантиметри от средата на главата ми в негова посока. Поех си въздух и го задържах. Не още, не още… Ако опитах нещо твърде скоро, бях мъртва.
Лари се хвърли към нещо на земята. Четиридесет и петият калибър се отклони към него.
Направих две неща едновременно. Прокарах лявата си ръка зад крака на Стърлинг и дръпнах, и сграбчих слабините му с дясната ръка, като дръпнах с всички сили. Правех погрешното нещо, за да причиня много болка, но то го накара да изгуби равновесие. Той падна по гръб и пистолетът се насочи отново към мен.
Надявах се, че ще го изпусне или ще е по-бавен. Не го направи и не беше. Така че разполагах само с част от секундата да реша дали да се опитам да му откъсна топките и да причиня колкото се може повече болка, или да се хвърля към оръжието. Хвърлих се към оръжието, но не се опитах да го сграбча, а посегнах към ръцете му. Ако контролирах ръцете му, контролирах и пистолета.
Оръжието изгърмя. Не погледнах. Нямаше време. Лари или беше улучен, или не беше. Ако не беше, трябваше да измъкна този пистолет. Ръцете на Стърлинг бяха до земята, притиснати от моите, но нямах опорна точка. Той вдигна ръце и нямаше как да го спра. Забих крак в земята и насилих ръцете му над главата, но цялата ситуация се превръщаше в мач по борба, а той бе по-тежък от мен поне с двадесет и пет килограма.
— Пусни пистолета.
Гласът на Лари дойде иззад мен. Не можех да отклоня вниманието си от пистолета. И двамата го игнорирахме.
— Ще те застрелям — каза Лари.
Това привлече вниманието на Стърлинг. Очите му се отклониха към Лари, за момент тялото му се поколеба. Продължих да стискам китките му и се хвърлих напред и нагоре по тялото му. Забих коляно в слабините му и се опитах да стигна до земята през тях. Той нададе задавен писък. Ръцете му се разтресоха конвулсивно.
Преместих ръце нагоре и докоснах пистолета. Хватката му се стегна. Не пускаше.
Застанах откъм ръцете на Стърлинг и ги опънах на бедрото си. Завъртях едната му ръка към тялото си само с едно бързо движение и я счупих от лакътя. Ръката се вдърви и пистолетът падна в моята.
Изпълзях настрани от него с пистолет в една ръка.