— Добре, сега какво? — попитах аз.
Киса се появи зад гърба му с Джеф Куинлан пред себе си като щит. Очилата му ги нямаше и без тях изглеждаше дори по-млад. Държеше ръката му зад гърба му под ъгъл, който можеше да стане болезнен само с едно дръпване.
Момчето беше облечено с кремав смокинг и пояс с две идеи по-тъмен, така че да пасва на папийонката. Киса беше облечена в черна кожа. Контрастът между нея и Джеф беше прекрасен.
Преглътнах, пулсът ми заплашваше да ме задави. Какво ставаше?
— Добре ли си, Джеф?
— Предполагам, че да.
Киса подръпна леко. Той се намръщи.
— Добре съм — гласът му беше малко по-висок, отколкото би трябвало, малко изплашен.
Протегнах ръка към него.
— Ела тук.
— Не още — каза Янос.
Поне бях опитала.
— Какво искаш?
— Първо пуснете оръжията.
— И ако не го направим? — мислех, че знам отговора, но исках той да го каже.
— Киса ще убие момчето, а ти няма да си постигнала нищо.
— Помогнете ми — каза Стърлинг. — Тя е луда. Нападна госпожа Харисън със зомбитата. Когато се опитахме да се защитим, почти ни уби.
Вероятно щеше да каже същото и в съда. И заседателите щяха да му повярват. Щяха да искат да му повярват. Аз щях да съм голямата, лоша кралица на зомбитата, а той — невинната жертва.
Янос се разсмя, тънката му като хартия кожа заплашваше да се скъса, но така и не го направи.
— О, не, г-н Стърлинг, наблюдавах ви от мрака. Видях ви да убивате другия мъж.
По лицето му пробягна страх.
— Не знам какво имате предвид. Наехме го добросъвестно. Той се обърна срещу нас.
— Господарката ми отвори ума ви за Кървави кости. Тя му позволи да шепне в сънищата ви за земя, пари и власт. За всичко, което желаете.
— Серефина е изпратила Айви да ме убие или по-скоро аз да я убия. Така че да е сигурна, че Кървави кости ще се освободи — казах аз.
— Да — отвърна той. — Серефина й каза, че трябва да измие срама от това, че е изгубила от теб.
— Като ме убие.
— Да.
— И какво щеше да стане, ако беше успяла?
— Господарката ми имаше вяра в теб, Анита. Ти си смъртта, дошла сред нас. Полъх на тленност.
— Защо иска нещото да е на свобода? — тази вечер доста често задавах този въпрос.
— Иска да вкуси безсмъртна кръв.
— Това е доста претенциозно за малка добавка към храната ви.
Той ми отправи още една широка усмивка.
— Човек е онова, с което се храни, Анита. Помисли си по този въпрос.
Направих го и очите ми се разшириха.
— Тя смята, че като пие безсмъртна кръв, ще стане наистина безсмъртна? Няма да проработи — казах аз.
— Ще видим — отвърна той.
— А ти какво ще получиш от цялата работа?
Той наклони кокалестата си глава на една страна, подобно на разлагаща се птица.
— Тя е мой господар и споделя богатството си.
— Ти също искаш безсмъртие?
— Искам сила — отвърна той.
Страхотно.
— И не те притеснява, че това нещо ще убива деца? Че вече е убило няколко?
— Ние се храним, Кървави кости се храни, какво значение има?
— И Кървави кости просто ще ви остави да се храните от него?
— Серефина е открила заклинанието, което е използвал прародителят на Магнус. Тя контролира феята.
— Как?
Той поклати глава и се усмихна.
— Без повече протакания, Анита. Пусни пистолета или Киса ще го вкуси пред очите ти.
Киса прокара ръка през късата коса на Джеф с нежен жест. Наклони главата му на една страна и оголи дълга гладка част от врата му.
— Не!
Джеф се опита да се отдръпне и Киса изви ръката му достатъчно силно, така че той извика.
— Ще счупя ръката на момчето — изръмжа тя.
Болката го държеше неподвижен, но очите му бяха разширени и ужасени. Погледна към мен. Нямаше да се моли, но очите му го направиха вместо него.
Устните на Киса се отдръпнаха назад и разкриха блестящите й зъби.
— Недей — казах аз, макар да се мразех.
Хвърлих четиридесет и петкалибровия на земята. Лари хвърли моя пистолет. Обезоръжени два пъти за една нощ. Беше си рекорд, дори и за мен.
36
— Сега какво? — попитах аз.
— Серефина ни очаква на партито. Изпратила е подходящи дрехи за вас. Можете да се преоблечете в лимузината — каза Янос.
— Какво парти? — попитах аз.
— Онова, на което дойдохме да ви поканим. Тя лично отиде да отнесе поканата на Жан-Клод.
Това не звучеше добре.