— Мисля, че ще пропуснем партито.
— Не смятам така — отвърна Янос.
Друг вампир се показа откъм дърветата. Беше брюнетката, която бе измъчвала Джейсън. Вървеше наперено, облечена в дълга черна рокля, която я покриваше от врата до глезените. Тя плъзна ръцете си около Янос и зарови глава във врата му, давайки ни възможност да мернем бледия й гръб. Беше покрит с фина паяжина от черни връзки. Роклята се движеше, сякаш щеше да се плъзне надолу по тялото й при най-малкото помръдване, но някак оставаше на място. Модна магия. Тъмната й коса беше сплетена на плитка от едната страна на лицето. Изглеждаше добре за някой, когото бях видяла да разкъсват на гниещи парченца.
Не можах да прикрия изненадата, изписана по лицето ми.
— Мислех, че е мъртва — каза Лари.
— Аз също.
— Никога нямаше да рискувам Палас, ако смятах, че върколакът ви наистина може да я убие — отвърна Янос.
От тъмната гора се появи втора фигура. Дълга бяла коса обрамчваше слабо, изящно лице. Очите светеха в кървавочервено. И преди бях виждала вампири със светещи очи, но винаги с цвета на ирисите им. Никой, който някога е бил човек, нямаше червени ириси. Беше облечен с типичния черен смокинг, допълнен от пелерина, дълга почти до глезените.
— Ксавие — казах аз тихичко.
Лари ме погледна.
— Това е вампирът, който е извършвал убийствата?
Кимнах.
— Тогава какво прави тук?
— Значи така сте открили Джеф толкова бързо. Работите с Ксавие — казах аз. — Серефина знае ли?
Янос се усмихна.
— Тя е господар на всички, Анита, дори на него — изрече последното така, сякаш беше впечатлен.
— Няма да можете да си похапвате от феята твърде дълго, ако полицията проследи Ксавие до вас.
— Ксавие следваше заповеди. Беше тръгнал да набира кадри — на Янос изглежда последното му хареса, сякаш бе някаква шега.
— Защо искахте Ели Куинлан?
— От време на време Ксавие иска по някое младо момченце. Това е единствената му слабост. Той превърна любовника на момичето, а той искаше тя да е с него завинаги. Тази вечер тя ще се изправи и ще се храним заедно.
Не и ако можех да направя нещо по въпроса.
— Какво искаш, Янос?
— Бях изпратен, за да направя живота ви по-лесен — отвърна той.
— Да, бе.
Палас се разви от Янос и се плъзна към Стърлинг.
Стърлинг я гледаше, придържайки счупената си ръка. Вероятно го болеше адски много, но по лицето му не бе изписана болка, а страх. Взираше се във вампирката и цялата му арогантност беше изчезнала. Изглеждаше като дете, което е открило, че нещото под леглото наистина е там.
Трети вампир се появи иззад дърветата. Беше русата част от двойката. Изглеждаше добре, сякаш никога не се бе разлагала пред очите ни. Никога не съм виждала вампир, който да може да изглежда толкова мъртъв и същевременно да не е.
— Помниш Бетина — каза Янос.
Бетина бе облечена в черна рокля, която откриваше бледите й рамене. През едното бе преметнат шлейф от черен плат, който минаваше отпред върху роклята. Златен колан го държеше на място и стягаше кръста й. Русата плитка беше оформена като корона.
Вървеше към нас със съвършеното си лице. Сухата, гниеща кожа беше лош сън, кошмар. Щеше ми се. Огън, беше казал Жан-Клод, огън е единственият начин, за да си напълно сигурен. Мислех, че е имал предвид само Янос.
Янос се протегна и сграбчи Джеф от ръцете на Киса. Стисна раменете на момчето с двете си облечени в черни ръкавици ръце. Пръстите му бяха по-дълги, отколкото би трябвало, сякаш имаха допълнителна става. На фона на бялото сако на Джеф човек можеше да види, че показалецът му е дълъг колкото средния пръст. Още един мит, който се оказваше истина, поне що се отнася до Янос. Тези дълги, странни пръсти се забиха съвсем леко в момчето.
Очите на Джеф бяха толкова разширени, че изглеждаше болезнено.
— Какво става? — попитах аз.
Киса беше облечена със същия черен винилов тоалет, който бе носила в стаята за мъчения, въпреки че нямаше как да е съвсем същият, понеже първият имаше дупка от куршума на Лари. Стоеше до него с ръце, стиснати в юмруци. Стоеше много неподвижно, както само мъртвите могат, но в нея се усещаше напрежение, предпазливост. Не беше доволна. Тъмната й кожа беше странно бледа. Тази нощ все още не се беше хранила. Винаги можех да кажа… така е с повечето вампири. Винаги има изключения.
Ксавие се придвижи със своята невероятна мъглива бързина покрай Стърлинг и застана до все още припадналата госпожа Харисън. Лари поклати глава.
— Той просто се появи там или го видях да се движи?
— Придвижи се — казах аз.
Очаквах Янос да изпрати Киса да се присъедини към другите, но той не го направи. Една фигура пропълзя над края на хълма и се довлачи в зрителното ни поле, сякаш я болеше да се движи. Бледи ръце се заравяха в пръстта, бледи голи ръце в пролетната нощ. Главата беше клюмнала към земята, а късата тъмна коса скриваше лицето. С едно движение нагоре лицето се вдигна към лунната светлина. Тънки безкръвни устни се отдръпнаха назад, разкривайки зъбите. Лицето беше обезобразено от глад. Знаех, че очите са кафяви само защото ги бях видяла да се взират безжизнено в тавана на спалнята на Ели Куинлан. В тези очи нямаше притегателна сила, но някъде там, в тъмните дълбини проблясваше нещо. Не беше здрав разум, може би глад. Животинска емоция, нищо човешко. Може би, след като я нахранеха за първи път щеше да има време за емоции, сега всичко се беше свело до една основна нужда.