— Това тази, която си мисля ли е? — попита Лари.
— Да — отвърнах аз.
Джеф се опита да изтича към нея.
— Ели!
Янос го притисна здраво до гърдите си с една ръка, обвита около раменете му като в прегръдка. Джеф се съпротивляваше срещу тази ръка, опитваше се да побегне към мъртвата си сестра. В случая подкрепях Янос. Нововдигнатите имаха навика първо да се нахранят и после да задават въпроси. Нещото, което някога беше Ели Куинлан, с радост щеше да разкъса гърлото на малкото си братче. Щеше да се изкъпе в кръв и минути или дни, или седмици по-късно да осъзнае какво е направила. Можеше дори да съжалява.
— Върви, Анджела, върви при Ксавие — каза Янос.
— Новото име няма да промени това коя е била — казах аз.
Янос ме погледна.
— Мъртва е от две години и името й е Анджела.
— Името й е Ели — каза Джеф.
Беше спрял да се съпротивлява, но гледаше сестра си с новопоявил се ужас, сякаш едва сега започваше наистина да я вижда.
— Хората ще я разпознаят, Янос.
— Ще бъдем внимателни, Анита. Нашият нов ангел няма да вижда никой, който ние не искаме.
— Е, не е ли мило това? — казах аз.
— Ще бъде — отвърна той, — веднъж щом си изпие своето.
— Впечатлена съм, че си я довлякъл чак дотук, без първо да я нахраниш.
— Аз го направих — гласът на Ксавие беше изненадващо приятен.
Беше притеснително да чуеш този глас от това бледо, призрачно лице.
Погледнах към него, като внимавах да избягвам погледа му.
— Впечатляващо.
— Анди я вдигна, а аз вдигнах Анди. Аз съм неин господар.
Тъй като Анди не се беше появил, се обзалагах, че съм го убила в гората с шериф Сейнт Джон. Вероятно не беше добър момент да повдигам въпроса.
— А кой е твой господар?
— Серефина… засега — отвърна Ксавие.
Погледнах към Янос.
— Не сте се разбрали кой от двама ви е по-високо в йерархията, нали? — усмихнах се.
— Губиш си времето, Анита. Господарката ни те очаква с нетърпение. Да приключваме с това. Извикай нашия ангел.
Ксавие протегна една бледа ръка. Ели издаде нисък гърлен звук и се запрепъва на четири крака по рохкавата пръст. Дългата черна рокля се оплиташе около краката й. Тя я разкъса нетърпеливо. Тъканта се раздра като хартия в ръцете й и полата се разпарчетоса около голите й крака. Сграбчи ръката на Ксавие, сякаш беше спасително въже. Наведе се над китката му и само ръката му в косите й и попречи да се опита да се нахрани от него.
— За теб няма храна от мъртвите, Анджела — каза й Янос. — Храни се от живите.
Палас и Бетина коленичиха от двете страни на Стърлинг. Ксавие се спусна грациозно до госпожа Харисън, а тъмната му пелерина се разпери около него като езеро от кръв. По целия път надолу държеше косата на Ели, принуждавайки ръмжащото й лице да докосне прахоляка. Ръцете й се забиваха в неговите, а от гърлото й излизаха мяучещи звуци. Нищо човешко не би трябвало да издава такива звуци.
— Госпожице Блейк — обади се Стърлинг, — вие сте законът. Трябва да ме защитите.
— Мислех, че ще се виждаме в съда, Реймънд. Беше нещо свързано с това как съм нападнала теб и госпожа Харисън със зомбита.
— Не го казах сериозно — той погледна към коленичилите вампири и след това обратно към мен. — Няма да кажа. Няма да кажа на никого. Моля ви.
Просто го изгледах.
— Молиш за милост, така ли, Реймънд?
— Да, да, моля.
— Като милостта, която показа на Баярд ли?
— Моля ви.
Бетина погали бузата на Стърлинг. Той се изви, сякаш го беше изгорила.
— Моля. Мамка му.
— Не можем просто да гледаме — каза Лари.
— Имаш ли друго предложение?
— Човек никога не предава друг човек на чудовищата, независимо от причините. Това е правило — каза той.
Беше моето правило. Някога вярвах в него, по времето, когато бях сигурна кои са чудовищата.
Той беше започнал да вади верижката си изпод тениската.
— Не го прави, Лари. Не причинявай смъртта ни заради Реймънд Стърлинг.