— Аз съм лицензиран екзекутор на вампири за територията на три щата. Прикрепена съм към Регионалния отряд за свръхестествени разследвания.
Той ме гледаше много внимателно.
— Изненадвате ме, госпожице Блейк. Не са много хората, които съумяват да го направят.
— Трябва да намеря телефон.
— Имам преносим телефон с батерия в подножието на този проклет хълм.
— Чудесно. Готова съм да слизам, ако и вие сте готов.
Той направи едно последно завъртане, хвърляйки поглед на гледката за милиарди.
— Да, готов съм да потегля към дъното.
Беше интересен избор на думи, дори би могло да се нарече фройдистко изпускане. Стърлинг искаше тази земя по някаква извратена причина. Може би, защото му беше казано, че не може да я има. Някои хора са такива. Колкото повече им отказваш, толкова повече те искат. Напомняше ми на един вампир-господар, когото познавах.
Тази вечер щях да обходя земята, да посетя мъртвите. Вероятно щях да опитам истинското съживяване утре. Ако работата с полицията беше твърде спешна, можеше и да отнеме повече време. Надявах се да не е спешна. Спешна обикновено означаваше трупове. Когато са намесени чудовищата, тялото никога не е само едно. По един или друг начин мъртъвците се умножават.
5
Върнахме се в долината. Работниците си бяха тръгнали, с изключение на бригадира Боу. Госпожа Харисън и Баярд стояха до хеликоптера, сякаш се опитваха да се скрият от дивата природа. Лари и пилотът стояха настрани и пушеха, споделяйки онова приятелство, характерно за всички хора, решили да си съсипят дробовете.
Стърлинг вървеше към тях, а походката му отново бе стабилна и уверена. Беше оставил съмненията си на върха на планината или поне така изглеждаше. Отново беше непроницаемият старши партньор. Поддържането на илюзията е всичко.
— Баярд, донеси телефона. Госпожица Блейк трябва да го използва.
Баярд подскочи изненадано, сякаш бе хванат да прави нещо, което не трябва. Госпожа Харисън беше леко изчервена. Нима във въздуха се носеше романтика? И нима беше забранено? Без сближаване между лакеите.
Баярд притича през прахоляка към последната кола. Измъкна нещо, което приличаше на малка черна кожена раница с дръжка. Извади телефона и ми го подаде. Приличаше на уоки-токи с антена.
Лари се приближи към мен, ухаещ на дим.
— Какво става?
— Позвъниха ми на пейджъра.
— Бърт ли?
Поклатих глава.
— Полицията.
Отдалечих се от групата. Лари беше достатъчно учтив да остане с тях, въпреки че не беше нужно. Набрах номера на Долф. Детектив сержант Рудолф Стор беше началник на Регионалния отряд за свръхестествени разследвания.
Вдигна на второто позвъняване.
— Анита?
— Да, Долф, аз съм. Какво има?
— Трима мъртъвци.
— Трима? Мамка му! — отвърнах аз.
— Аха.
— Не мога да дойда бързо, Долф.
— Напротив, можеш.
Имаше нещо в гласа му.
— Какво би трябвало да означава това?
— Жертвите са близо до теб.
— Близо до Брансън?
— На 25 минути източно от Брансън — отвърна той.
— Вече съм на 60 километра от Брансън в средата на нищото.
— Е, мястото се намира в средата на нищото — отвърна Долф.
— А вие, момчета, ще долетите ли?
— Не, имаме жертва на вампир в града.
— Исусе, другите три жертви също ли са вампирски?
— Не мисля така — отвърна той.
— Какво искаш да кажеш с това „не мисля така“?
— Този случай е на Магистралния патрул на щата Мисури. Сержант Фриймънт ръководи разследването. Не смята, че са вампири, защото телата са накълцани. Части от тях липсват. Наложи се да се потрудя доста, за да измъкна тази информация от нея. Сержант Фриймънт е убедена, че РОСР ще дойде и ще й открадне цялата слава. Особено беше притеснена от нашата домашна кралица на зомбитата, която обича да краде заглавията на вестниците.
— Най-силно протестирам срещу частта с домашната — отвърнах аз. — Но ми звучи като очарователна личност.
— Готов съм да се обзаложа, че на живо е дори още по-чаровна — каза Долф.
— И трябва да се видя с нея?
— При избор между голяма група от отряда, която да дойде по-късно и само теб веднага, тя предпочете теб. Мисля, че гледа на теб самата без нас за подкрепление като на по-малкото зло.
— Приятно е за разнообразие да си по-малкото зло.
— Може и да бъдеш повишена — изкоментира Долф. — Все още не те познава достатъчно добре.
— Благодаря за доверието. Нека проверим дали съм схванала правилно. Никой от вас няма да идва на местопрестъплението?
— Не веднага. Знаеш, че не ни достигат хора, поне докато Зербовски не се възстанови.
— И какво мисли щатският магистрален патрул на Мисури за това, че един цивилен отива да им помага в разследване на убийство?