Кръстът му се измъкна навън. Светеше като очите на Серефина. Той просто ме погледна.
Въздъхнах и извадих собствения си кръст.
— Това е кофти идея.
— Знам — отвърна той. — Но не мога просто да гледам.
Погледнах честното му лице и знаех, че това е истината. Не можеше просто да гледа. Аз бих могла. Нямаше да ми хареса, но можех да позволя да се случи. Толкова по-жалко.
— Какво правите с малките си свещени предмети? — попита Янос.
— Спираме това — отвърнах аз.
— Ти искаш смъртта им, Анита.
— Не и по този начин — отвърнах аз.
— Би ли предпочела да ти позволя да ги застреляш и да похабя всичката тази кръв?
Предлагаше ми да ги застрелям. Поклатих глава.
— Не мисля, че това вече е възможно като вариант.
— Никога не е било вариант — обади се Лари.
Оставих го без коментар, нямаше нужда да му разбивам илюзиите. Тръгнах към Палас и Бетина. Лари тръгна към Ели и Ксавие с кръст, опънат до края на верижката му, сякаш така щеше да работи по-добре. Нямаше нищо лошо в някой драматичен жест, но трябваше да му спомена, че това всъщност не помага. По-късно, обаче.
Светлината на кръстовете се усили, сякаш носехме стоватови крушки около врата си. Светът извън блясъка им ми изглеждаше като черен кръг.
Ксавие беше на крака лице в лице с Лари, но останалите се бяха отдръпнали от плячката си, победени от светлината.
— Благодаря ви, госпожице Блейк — каза Стърлинг. — Благодаря ви.
Той сграбчи крака ми със здравата си ръка и се заумилква около мен. Преборих се с желанието да го изтръскам от себе си.
— Благодари на Лари, аз щях да те оставя да умреш.
Той изглежда не ме чу. Почти плачеше от облекчение, лигавейки се върху найковете ми.
— Отдръпнете се от тях, моля — гласът беше женски и гъст като мед.
Примигнах срещу светлината на кръста и видях Киса с пистолет в ръка. Револвер, който приличаше на „Магнум“, но беше трудно да се прецени заради блестенето. Какъвто и да беше, щеше да направи голяма дупка.
— Отдръпнете се от тях, веднага.
— Мислех, че Серефина ме иска жива.
— Киса ще застреля младия ви приятел.
Спрях се насред поемането на въздух и го изпуснах.
— Ако го убиете, няма да ви сътруднича в това, което сте намислили за тази вечер.
— Не си ни разбрала, Анита — каза Янос. — Господарката ми не иска сътрудничество. Всичко, което желае от теб, може да се вземе насила.
Погледнах го над блестящата светлина. Беше прегърнал Джеф до себе си, направо стопляше сърцето.
— Свалете кръстовете си и ги хвърлете надалече към дърветата — каза Янос. Прекара облечената в ръкавица ръка по двете страни на лицето на Джеф и постави по една целувка на всяка буза.
— Сега, след като знаем, че ще се откажеш от безопасността си заради двамата млади мъже, имаме един заложник в повече, отколкото ни е нужен — той постави ръцете си от двете страни на врата на Джеф, без да го наранява, не още. — Свалете си кръстовете и ги хвърлете сред дърветата. Няма да моля трети път.
Погледнах го. Не исках да се отказвам от кръста си. Погледнах към Лари. Той все още стоеше изправен срещу Ксавие, а кръстът му блестеше храбро. Мамка му.
— Киса, застреляй мъжа.
— Не — казах аз и разкопчах верижката. — Не го застрелвайте.
— Не го прави, Анита — каза Лари.
— Не мога да гледам как те убиват, Лари, не и ако мога да го предотвратя.
Оставих верижката да се събере в ръката ми, кръстът светеше със синьо-бяла светлина като горящ магнезий. Беше лоша идея да го хвърлям. Много лоша идея. Метнах го в гората. Кръстът проблесна като падаща звезда и изчезна от поглед в мрака.
— А сега твоят кръст, Лари — каза Янос.
Лари поклати глава.
— Ще трябва да ме застреляте.
— Ще застреляме момчето — каза Янос. — Или пък ще се нахраня с него, докато вие гледате.
Той прикова Джеф към себе с една ръка, докато другата бе в косата му и го държеше неподвижен, разкривайки врата му. Лари ме погледна.
— Анита, какво да правя?
— Трябва да решиш сам — отвърнах аз.
— Те наистина ще го убият, нали?
— Да, ще го убият.
Той изруга под нос и пусна кръста. Разкопча верижката и го хвърли с всичка сила в гората, сякаш с него изхвърляше и гнева си.
Когато светлината от кръста угасна, останахме в мрака. Лунната светлина, която преди това ни се беше струвала толкова ярка, сега беше мъждив заместител.
Нощното ми зрение започна да се възвръща на етапи. Киса пристъпи по-близо, все така насочила пистолета си към нас. Първият път, когато я бях видяла, излъчваше сексуалност, сила, сега беше смирена, тиха, сякаш част от силата й е била отнета. Изглеждаше бледа и отдръпната. Трябваше да се нахрани.