Не ми харесваше да се намирам насред нищото в непозната територия с непознати полицаи и частично изядени жертви. Мотаенето с „Отряда на привиденията“ ми даваше някаква легитимност. Даже бях използвала думите: „С отряда съм“ на някои местопрестъпления. Имах малка идентификационна значка, която закачах върху дрехите си. Не беше полицейска значка, но изглеждаше доста официално. Но да се представям на местна територия, където знаех, че мога да изтичам при Долф, ако има проблем, беше едно, докато тук, без подкрепление, ситуацията беше съвсем различна.
Полицаите нямат абсолютно никакво чувство за хумор, когато става дума за цивилни, месещи се в техните случаи. Не че ги обвинявах. Не бях точно цивилна, но нямах официален статус. Нямах влияние. Може би новият закон щеше да подобри нещата.
Поклатих глава. На теория щях да мога да вляза във всеки полицейски участък в страната и да поискам помощ или да се намеся непоканена във всеки случай. Теоретично. В реалния свят ченгетата щяха да ме мразят. Щях да съм добре дошла, колкото мокро куче в студена нощ. Нямаше да съм нито федерална, нито местна, а в страната нямаше достатъчно лицензирани екзекутори на вампири, че да запълнят дузина места. Можех да назова само осем от нас, от които двама вече се бяха оттеглили.
Повечето бяха специализирани във вампирите. Аз бях една от малцината, които се интересуваха и от друг тип убийства. Имаше слухове, че новият закон ще се разшири, за да включи всички видове свръхестествени убийства. Повечето екзекутори на вампири нямаше да плуват в свои води. Идеше реч за неформално чиракуване. Аз имах университетска степен по свръхестествена биология, но това не беше обичайно. Повечето от подивелите ликантропи, обичайните пощръклели тролове и другите по-солидни чудовища се преследваха от ловци на глави. Но новият закон нямаше да даде специална власт на ловците на глави. Екзекуторите на вампири, поне повечето, работят много стриктно в рамките на закона. Или пък просто получаваме по-добър ореол в пресата.
От години тръбях, че вампирите са чудовища, но докато една сенаторска щерка не бе нападната преди няколко седмици, никой не си мърдаше пръста. А сега внезапно това стана предмет на разгорещен публичен дебат. Легитимното вампирско общество достави предполагаемия нападател в чувал в дома на сенатора. Бяха оставили главата и торса непокътнати, така че дори и без ръце и крака да не умре. Призна си за атаката. Бил от наскоро превърнатите и просто малко се поувлякъл по време на срещата, както всеки друг двадесет и една годишен младеж с червена кръв. Да бе, как не.
Местният ловец, Джералд Малори, беше извършил екзекуцията. Живее извън Вашингтон, окръг Колумбия. Трябва да е минал шейсетте. Все още използва дървен кол и чук. Можете ли да повярвате?
Имаше приказки, че отрязвайки ръцете и краката им, ще можем да държим вампирите в затвора. На тази идея бе наложено вето най-вече, защото е жестоко и необичайно наказание. Освен това нямаше да сработи, не и при наистина старите вампири. Не само телата им са опасни.
Освен това не вярвах в мъченията. А ако отрязването на нечии ръце и крака и затварянето му в малка кутия за вечни времена не е мъчение, не знам какво е.
Върнах се обратно при групата. Подадох телефона на Баярд.
— Надявам се, че новините не са лоши — каза той.
— Не и в личен план — отвърнах аз.
Изглеждаше озадачен. Не беше необичайно явление за Лайънъл.
Обърнах се директно към Стърлинг.
— Трябва да ида до едно местопрестъпление наблизо. Има ли място, където мога да наема кола?
Той поклати глава.
— Казах ви, че имате на разположение кола и шофьор за времето на престоя си. Държа на казаното.
— Благодаря. Но не съм сигурна за шофьора. Става дума за местопрестъпление и няма да искат да им се мотаят цивилни.
— Добре, в такъв случай кола, без шофьор. Лайънъл, погрижи се госпожица Блейк да получи всичко, което й е нужно.
— Да, сър.
— Ще се видим отново, щом се стъмни напълно, госпожице Блейк.
— Ще гледам да съм тук по мръкнало, ако мога, г-н Стърлинг, но полицейските въпроси имат предимство.
Той ми се намръщи.
— Работите за мен, госпожице Блейк.
— Да, но освен това съм и лицензиран екзекутор на вампири. Съдействието на местната полиция има предимство.
— Значи става дума за убийство, извършено от вампир?
— Нямам право да споделям полицейска информация с никого — отвърнах аз.
Проклех глупостта си. Със споменаването на думата „вампир“ щях да сложа началото на слух, който щеше да се разраства с всяко преразказване. Проклятие.
— Не мога да напусна разследването рано, само за да погледна планината ви. Ще съм тук, щом мога. Определено ще огледам мъртвите, преди да се съмне, така че всъщност няма да загубите време.