— И аз невинаги се справям добре край пресни трупове.
Той ме изгледа косо.
— Какво имаш предвид?
Беше мой ред да се свия в седалката. Преборих се с желанието и застанах изправена.
— Веднъж повърнах върху жертва на убийство — даже и когато го изричах много бързо, пак си беше срамно.
Лари ухилено се извъртя в седалката си.
— Казваш ми го само за да се почувствам по-добре.
— Бих ли ти разказала подобна история за себе си, ако не беше вярна?
— Наистина ли си повърнала върху тяло на местопрестъпление?
— Не е нужно да звучиш толкова щастлив.
Той се изкиска. Кълна се, че се изкиска.
— Не мисля, че ще повърна върху тялото.
Свих рамене.
— Три тела с липсващи части. Не давай обещания, които не можеш да спазиш.
Той преглътна достатъчно шумно, че да го чуя.
— Какво имаш предвид под липсващи части?
— Ще разберем, като пристигнем — отвърнах му аз. — Това не е част от работата ти, Лари. Аз получавам пари, за да помагам на ченгетата, не ти.
— Ужасно ли ще бъде? — гласът му беше нисък, несигурен.
При накълцаните тела? Да не се шегуваше?
— Няма как да знам, преди да пристигнем на мястото.
— Но как мислиш? — взираше се в мен много сериозно.
Погледнах обратно към пътя, а после пак към Лари. Изглеждаше много сериозен, като роднина, който пита доктора за истината. Ако щеше да е храбър, можех да му кажа истината.
— Да, ужасно ще е.
7
Беше ужасно. Лари успя с олюляване да се отдалечи от местопрестъплението, преди да повърне. Единственото успокоение, което можех да му предложа беше, че не е единственият. Част от полицаите също изглеждаха леко позеленели. Аз все още не бях повърнала, но си го бях запазила като възможност за по-късно.
Телата се намираха в малка падина близо до подножието на един хълм. По земята имаше пласт листа, в който газехме почти до коленете. В горите никой не разчиства. Сушата беше превърнала листата в мека чуплива маса. Падината беше заобиколена от оголени дървета и храсти с клони, подобни на малки кафяви камшици. Когато се раззеленяха, мястото щеше да се скрие от всички страни.
Най-близкото до мен тяло беше на рус младеж с толкова късо подстригана коса, че напомняше на военна прическа. Около очните ябълки се беше насъбрала кръв, която се стичаше надолу по лицето. Освен това имаше още нещо нередно в лицето му, но не можех да разбера какво. Коленичих в сухите листа, доволна, че крачолите на комбинезона предпазваха чорапите ми от листата и кръвта. Кръвта се беше насъбрала от двете страни на лицето на момчето, попивайки в листата. Беше засъхнала до лепкава кафеникава субстанция. Изглеждаше сякаш от очите на тийнейджъра се бяха ронили тъмни сълзи.
С върха на облечената си в ръкавица ръка докоснах брадичката на русото момче. Движеше се хлабаво по начин, по който не би трябвало, сякаш нямаше кости.
Преглътнах тежко и се опитах да дишам плитко. Радвах се, че все още е пролет. Ако телата бяха стояли толкова дълго, изложени на лятната жега, щяха да са презрели значително повече. Хладното време беше благословия.
Опрях се с длани на листата и се наведох от кръста в някакво странно подобие на движение за лицева опора. Опитвах се да погледна под брадичката му без отново да местя тялото. Там, почти изгубен в кръвта, покрила врата, имаше белег от пробождане. Белег, по-голям от разтворената ми длан. Бях виждала рани от нож и белези от нокти, които биха могли да причинят подобна рана, но тази беше твърде голяма за нож и твърде чиста за нокти. Освен това какво, по дяволите, имаше толкова големи нокти? Изглеждаше сякаш под брадичката на младежа е било забито масивно острие, достатъчно близо до предната част на лицето, че да разреже очите отвътре. Затова кървяха, но изглеждаха сякаш са си наред. Мечът почти беше измъкнал лицето на русото момче от черепа му.
Прокарах пръстите си през късата коса на момчето и открих онова, което търсех. Върхът на меча, ако наистина е бил меч, беше излязъл от средата на главата му. След това острието е било извадено и момчето се е строполило на листата. Мъртво, надявах се, за умиращо бях сигурна.
Краката му липсваха от тазобедрената става надолу. На местата, където са били отделени, почти нямаше кръв. Значи е станало, след като е умрял. Това беше малко облекчение. Беше си отишъл сравнително бързо и без да бъде измъчван. Имаше и по-лоши начини да умреш.
Коленичих край чуканите, които бяха останали от краката му. Лявата кост беше отрязана чисто, с един замах. Дясната се беше разцепила, сякаш с меча беше замахнато отляво и острието бе срязало лявата чисто, но бе успяло да отреже само част от десния крак. Бил е нужен втори удар, за да го отдели целия.