Но защо бяха взети краката? Като трофей? Може би. Серийните убийци взимат трофеи, дрехи, лични вещи, части от тялото. Може би ставаше дума за трофей.
Другите две момчета бяха по-ниски, никое от тях не надхвърляше метър и петдесет. Може би бяха по-малки, а може би не. И двете бяха дребни и тъмнокоси, стройни. Вероятно от типа момчета, които изглеждат по-скоро женствени, отколкото красиви, но честно казано беше трудно да се разбере.
Едното лежеше по гръб почти точно срещу русото. Кафявото му око се взираше в небето, стъклено и неподвижно, някак нереално, като око на препарирано животно. Останалата част от лицето беше прерязана от две зеещи бразди, сякаш острието на меча е било използвано първо в едната посока, а после обратно в другата като при бекхенд. Третият замах беше прерязал гърлото му. Беше много чиста рана; всичките бяха такива. Проклетият меч, или каквото беше там, бе невероятно остър. Но ставаше дума за нещо повече от добро острие. Нито един човек не би бил достатъчно бърз, за да убие и тримата без борба. Но пък повечето чудовища, които биха убили човек, нямаше да използват оръжие.
Много неща биха ни разкъсали с нокти или изяли живи, но списъкът със свръхестествени същества, които биха ни нарязали с оръжия е доста кратък. Някой трол би изтръгнал дърво и би ви пребил до смърт, но нямаше да използва острие. А това създание не само бе използвало меч, който не е обичайно оръжие, а притежаваше и някакви умения.
Не ударите по лицето бяха убили момчето. Защо другите двама не бяха избягали? Ако русото момче бе убито първо, защо това не беше избягало? Нищо не беше толкова бързо, че да убие трима тийнейджъри с меч преди поне един от тях да побегне. Това не бяха бързи удари. Който или каквото бе извършило всичко това, беше отделило известно време за всяко убийство. Но всички жертви изглеждаха сякаш са били нападнати изненадващо.
Момчето беше паднало по гръб, стиснало гърлото си с ръце. Листата бяха разорани там, където краката му бяха ритали конвулсивно. Поех си лекичко въздух. Не ми се щеше да проучвам раните, но в ума ми започваше да се формира една гадна идея.
Коленичих и проследих раната на гърлото с пръсти. Краищата на кожата бяха идеално гладки. Но си оставаше човешка плът, човешка кожа и кръв, изсъхнала до лепкава субстанция. Преглътнах тежко и затворих очи, оставяйки пръстите си да потърсят онова, което смятах, че ще намерят. Ръбът на раната имаше две устни, започващи някъде от средата. Отворих очи и проследих двойния разрез с пръсти. Очите ми все още не можеха да го видят. Имаше твърде много кръв. Веднъж щом бъдеше почистена, щеше да се вижда, но не и тук, не и по този начин. Вратът е бил срязан два пъти, дълбоко. Едно прерязване бе достатъчно за убийството. Защо два пъти? Защото криеха нещо.
Може би следи от зъби? Ако е бил убит от вампир, това щеше да обясни защо не се е опитал да се измъкне пълзейки. Просто е лежал върху листата и е ритал, докато умре.
Загледах се в последния тийнейджър. Той се беше сгърчил на дясната си страна. Под него се беше образувала локва кръв. Беше така накълцан, че отначало очите ми не искаха да възприемат това, което виждат. Исках да погледна настрани преди мозъкът ми да регистрира видяното, но не го направих.
Там, където би трябвало да е лицето, имаше само една разкъсана, зееща дупка. Създанието беше направило с него същото, което бе сторило на русия, но този път бе действало много по-старателно. Предната част на черепа беше откъсната. Огледах се наоколо, търсейки по листата парчето от кости и плът, но не го видях. След това се наложи отново да погледна към тялото. Вече знаех какво виждам. Повече ми харесваше, докато не беше така.
Задната част на черепа беше пълна с кръв и съсиреци, като някаква ужасяваща чаша, но мозъкът липсваше. Острието беше разсякло момчето през гърдите и стомаха. Вътрешностите му се бяха изсипали навън като гъста еластична маса. Онова, което предполагах, че е стомахът му, се бе подало от раната като наполовина надут балон. Левият крак беше отсечен от ставата при бедрото. Разкъсаната тъкан на дънките му се държеше за дупката като листенцата на неразцъфнало цвете. Лявата му ръка беше изтръгната точно под лакътя. Раменната кост беше потъмняла от изсъхналата кръв и стърчеше под странен ъгъл, сякаш цялата ръка е била счупена при рамото и вече не можеше да се движи. Тук беше приложено повече насилие. Нима този се е съпротивлявал поне малко?
Очите ми се стрелнаха обратно към лицето му. Не исках да го виждам отново, но всъщност още не го бях разгледала добре. Имаше нещо ужасяващо лично в осакатяването на човешко лице. Ако въобще беше възможно да го е извършил човек, щях да кажа да проверят най-близките му хора. По правило само хора, които ви обичат, биха накълцали лицето ви. Предполага страст, която не може да се изрази от непознати. Едно от изключенията са серийните убийци. Те действат на базата на патология, при която жертвите символизират някой друг. Някой, към когото убиецът изпитва страст. Когато обезобразяват лицата на непознати хора, те символично кълцат лицето на, да речем, омразния баща.