Фините кости на синусите бяха раздробени. Челюстта липсваше и правеше лицето да изглежда незавършено. Част от долната челюст все още беше там, но бе счупена чак до кътниците. Някаква игра на изтичащата кръв беше оставила два зъба бели и чисти. На единия имаше пломба. Взирах се в това съсипано лице. Справях се доста добре, мислейки си за него като за парче месо, просто мъртво месо. Но мъртвото месо нямаше кариеси и не ходеше на зъболекар. Внезапно се превърна в тийнейджър или дори в по-малко момче. Съдех за него само по височината и видимата възраст на другите двама. Може би този без лицето беше дете, високо дете. Малко момче.
Пролетният следобед трептеше около мен. Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя и това беше грешка. Улових силен полъх на вътрешности и застояла смърт. Запрепъвах се към края на падината. Никога не повръщай върху жертвите на убийство. Това вбесява ченгетата.
Паднах на колене на върха на малкото възвишение, където се бяха събрали всички полицаи. Не толкова паднах, колкото се хвърлих. Вдишах дълбоко от пречистващия студен въздух. Това помогна. Подухваше лек бриз, който разреждаше миризмата на смърт. Това помогна още повече.
На възвишението се бяха струпали ченгета във всякакви форми и размери. Никой не прекарваше повече от нужното време долу при умрелите. Имаше линейки, които бяха спрели на далечния път, но всички останали бяха получили своя дял от телата. Бяха заснети и огледани от множеството криминалисти. Всички си бяха свършили работата, с изключение на мен.
— Прилоша ли ви, госпожице Блейк? — гласът принадлежеше на сержант Фриймънт от „Отдела за контрол над наркотиците и престъпността“, ДДКК — наричани с любов Д2К24.
Тонът й беше благ, но неодобрителен. Разбирах какво означава. Ние бяхме единствените жени на местопрестъплението, което означаваше, че играем с големите момчета. Трябваше да си по-корава от мъжете, по-силна, по-добра или те го използваха срещу теб. Или те третираха като момиченце. Бях готова да се обзаложа, че на сержант Фриймънт не й беше прилошало. Не би го допуснала.
Отново си поех от пречистващия въздух и го издишах. Погледнах към нея. От позицията ми на колене виждах всеки сантиметър от нейните метър и седемдесет и два. Косата й беше права, черна и отрязана точно на нивото на брадичката. Краищата бяха подвити навътре, за да подчертаят лицето й. Панталоните й бяха в ярко, слънчево жълто, сакото й бе черно, а блузата — в по-меко жълто. Имах добър изглед към лъснатите й черни мокасини. На лявата й ръка имаше златна венчална халка, но нямаше годежен пръстен. Дълбоките бръчки от усмивки я определяха като жена в края на четиридесетте, но в момента не се усмихваше.
Преглътнах още веднъж, като се опитвах да не вкусвам от миризмата в задната част на езика си. Изправих се на крака.
— Не, сержант Фриймънт, няма да ми прилошее.
Бях доволна, че е истина. Само се надявах, че няма да ме накара да се върна обратно в падината. Щях да повърна, ако се наложеше отново да погледна телата.
— Какво е извършило това? — попита тя.
Не се обърнах да погледна накъде сочеше. Знаех какво има долу.
Свих рамене.
— Не знам.
Кафявите й очи бяха неутрални и неразгадаеми, добри полицейски очи. Намръщи се.
— Какво имате предвид с това, че не знаете? Предполага се да сте експертът по чудовищата.
Оставих частта с „предполага се“ без коментар. Не ме бе нарекла кралицата на зомбитата в лицето, всъщност беше много учтива и коректна, но в отношението й липсваше топлота. Не беше впечатлена и ми го показваше по своя тих начин — с поглед или най-лека интонация. Щеше да се наложи да измъкна наистина голям труп от шапката си, за да впечатля сержант Фриймънт от ДДКК. За момента дори не се приближавах до това.
Лари се приближи към нас. Лицето му бе с цвета на жълто-зелена опаковъчна хартия и контрастираше силно с червената му коса. Очите му бяха кървясали от сълзите, пролети докато бе повръщал. Ако налягането е достатъчно силно, понякога човек плаче, докато повръща.
Не го попитах дали е добре, отговорът беше очевиден. Но беше на крака и в движение. Ако не припаднеше, щеше да е добре.
— Какво искате от мен, сержант? — попитах аз.