Бях повече от търпелива. По моите стандарти. Бях съвсем отстъпчива. Долф би се гордял с мен. Бърт щеше да е изумен. Тя кръстоса ръце пред себе си.
— Позволих на сержант Стор да ме убеди да ви допусна до местопрестъплението. Каза ми, че сте най-добрата. Според вестниците вие просто използвате малко магия и разрешавате случая. Или пък можете просто да вдигнете мъртвите и да ги попитате какво ги е убило.
Поех си дълбоко въздух и издишах. По правило не използвах магия, за да разрешавам престъпления. Използвах знания, но ако й го кажеш, щеше да изглежда, че се оправдавам. Нямаше нужда да доказвам каквото и да било на Фриймънт.
— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците, сержант Фриймънт. Що се отнася до вдигането на мъртвите — за тези тримата няма да свърши работа.
— Да не би да ми казвате, че освен всичко не можете да вдигате зомбита? — тя поклати глава. — Ако не можете да ни помогнете, си вървете вкъщи, госпожице Блейк.
Погледнах към Лари. Той леко сви рамене. Все още изглеждаше разтърсен. Не мисля, че имаше енергия да ми каже да се държа прилично. Или пък му беше толкова писнало от Фриймънт, колкото и на мен.
— Мога да ги вдигна като зомбита, сержант, но е нужна уста и работещо гърло, за да разговаряте с тях.
— Могат да го напишат — каза тя.
Беше добро предложение. Повиши мнението ми за нея. Ако се окажеше добър полицай, можех да се справя с малко враждебност. Стига да не се налагаше никога отново да виждам подобна група тела, можех да понеса доста враждебност.
— Може би, но мъртвите губят висшите функции на мозъка по-бързо, когато смъртта е била насилствена. Може да не са способни да пишат, а дори и да могат, е възможно да не знаят какво ги е убило.
— Но те са го видели — обади се Лари. Гласът му звучеше дрезгаво и се изкашля в шепа, за да го прочисти.
— Никой от тях не се е опитал да избяга, Лари. Защо?
— Защо питате него? — обади се Фриймънт.
— В момента се обучава — отвърнах аз.
— Обучава се? Довела сте чирак на моето местопрестъпление?
Изгледах я.
— Аз не ви казвам как да си вършите работата. Не ми казвайте как да върша своята.
— До момента не сте свършили абсолютно нищо. Освен дето асистентът ви се изповръща в храстите.
По врата на Лари се появи нездрава червенина. Засрами се, когато му беше толкова зле, че едва стоеше прав.
— Лари не беше единственият, който повърна в храстите, просто беше единственият без значка — поклатих глава аз. — Нямаме нужда от тези глупости — продължих и минах покрай Фриймънт. — Хайде, Лари.
Лари ме последва, послушен до последно.
— Не искам нищо от това да изтече в пресата, госпожице Блейк. Ако медиите научат, ще знам откъде. — Не крещеше, но гласът й се чуваше.
Обърнах се. И аз не крещях, но всички можеха да ме чуят.
— Имате неизвестно свръхестествено създание, което използва меч и е по-бързо от вампир.
Нещо пробяга по лицето й, все едно най-сетне бях направила интересен номер.
— Откъде знаете, че е по-бързо от вампир?
— Никое от момчетата не се е опитало да избяга. Всички са умрели на място. Или е по-бързо, или притежава невероятни способности за контрол над съзнанието.
— Значи не е ликантроп?
— Даже и един ликантроп не е толкова бърз, а и те нямат способността да замъгляват ума. Ако се беше появил ликантроп с меч, момчетата щяха да се разкрещят и да избягат. Щеше да има поне следи от борба.
Фриймънт просто стоеше на място и гледаше. Погледът й беше много сериозен, сякаш ме преценяваше. Все още не бе доволна от присъствието ми, но ме слушаше.
— Мога да ви помогна, сержант Фриймънт. Мога да ви помогна да разберете що за същество го е извършило, може би дори преди да го направи отново.
Тихата й уверена маска за секунда се пропука по краищата. Ако не се бях взирала в безизразните й кафяви очи, щях да го пропусна.
— По дяволите! — казах високо. Приближих се отново към нея и снижих гласа си. — Така е, нали? Това не са първите убийства.
Тя погледна към земята и след това срещна очите ми, а челюстта й сякаш се издаде напред. Очите й вече не бяха безизразни, бяха съвсем леко уплашени. Не за нея, а за това какво беше или не беше направила.
— Щатският магистрален патрул може да се справи с убийство — гласът й беше най-нежният, който бях чувала.
— Колко други? — попитах аз.
— Две преди това. Двойка тийнейджъри, момче и момиче. Вероятно са се натискали в гората — сега гласът й беше мек, почти уморен.
— Какво казват медицинските експерти?
— Вие сте права — отвърна тя. — Става дума за острие, вероятно меч. Чудовищата не използват оръжия, госпожице Блейк. Сметнах, че е бившият приятел на момичето. Той има колекция от антики от Гражданската война, включително мечове. Изглеждаше твърде очевидно.