Кимнах.
— Звучи логично.
— Никой от мечовете не пасваше на нанесените удари, но реших, че е изхвърлил оръжието. Не помислих, че… — погледна настрани, а ръцете й бяха опънали джобовете на панталоните толкова силно, че помислих, че ще скъсат плата. — Първото местопрестъпление не приличаше на това. Бяха убити с един удар, беше ги приковало към земята през гърдите. Би могло да е извършено и от човек.
Погледна отново към мен сякаш искаше да се съглася с нея. Направих го.
— Телата им бяха ли нарязани, освен смъртоносната рана?
Тя кимна утвърдително.
— Обезобразени лица, липсващи леви ръце. Тази, която беше носила пръстена на бившия приятел.
— Гърлата им бяха ли разкъсани?
Тя се намръщи, помисли, след това кимна.
— Нейното беше. И също нямаше много кръв, сякаш е било направено, след като е умряла.
Мой ред да кимна.
— Чудесно.
— Чудесно ли? — попита Лари.
— Мисля, че имате работа с вампир, сержант Фриймънт.
И двамата се намръщиха насреща ми.
— Вижте липсващите телесни части. Краката на едното от момчетата са били отрязани, след като е умряло. Феморалната артерия се намира в бедрото близо до слабините. Виждала съм вампири, които предпочитат да пият кръв оттам, а не от врата. Отрежете краката и не остават белези от зъби.
— Ами другите двама? — попита Фриймънт.
— Може би най-малкото момче е било ухапано. Гърлото му е било прерязано два пъти без причина. Може и да е било проява на допълнително насилие, както обезобразяването на лицето. Не знам. Но един вампир може да вземе кръв от китката, от свивката на ръката. Все части, които липсват.
— Един от мозъците също липсва — каза Фриймънт.
Лари се олюля леко зад мен. Прокара ръка през внезапно изпотеното си лице.
— Ще се оправиш ли? — попитах го аз.
Той кимна в отговор, не смеейки да се довери на гласа си. Храбрият Лари.
— Какъв по-добър начин да ни наведе на грешна следа от това да вземе части, от които един вампир не би се интересувал?
— Добре, има някакъв смисъл. Но защо по този начин? Това е… — тя разпери ръце, взирайки се в клането. Беше единствената от трима ни, която все още го гледаше. — Това е ненормално. Ако ставаше дума за човек, щях да кажа, че си имаме работа със сериен убиец.
— Може и да е така — отвърнах тихо.
Фриймънт ме изгледа.
— Какво, по дяволите, имате предвид?
— Вампирът някога е бил човек. Това, че си умрял, не означава, че си се излекувал от всички проблеми, които си имал, докато си бил жив. Ако си имал насилствени наклонности, преди да умреш, това няма да се промени, защото си мъртъв.
Фриймънт ме изгледа сякаш аз бях лудата. Мисля, че думичката „мъртъв“ я притесняваше. Веднъж, след като заподозрените й умряха, те преставаха да са заподозрени. Опитах отново.
— Да речем, че Джони е сериен убиец. Става вампир. Защо превръщането във вампир да го прави по-малко агресивен насилник? Защо да не го направи по-агресивен?
— О, Боже! — каза Лари.
Фриймънт си пое въздух дълбоко през носа и бавно го изпусна.
— Добре, може би имате право. Не казвам, че сте права. Виждала съм снимки на жертви на вампири и не изглеждаха по този начин, но ако вие сте виждали други, с какво мога да ви помогна?
— Снимки от първото местопрестъпление. И оглед на мястото, където се е случило.
— Ще изпратя файла в хотела ви — отвърна тя.
— Къде е била убита двойката?
— Само на няколкостотин метра оттук.
— Нека да идем да хвърлим един поглед.
— Ще изпратя един от полицаите да ви заведе.
— Става дума за адски малък район. Предполагам, че сте го претърсили.
— Под лупа. Но честно казано, госпожице Блейк, не бях сигурна какво търсим. Листата и сухото време правят почти невъзможно откриването на следи.
— Да — отвърнах аз. — Следите биха помогнали — погледнах обратно по пътя, от който бях дошла. Листата нагоре по хълма бяха разбъркани. — Ако е вампир…
Фриймънт ме прекъсна.
— Какво имате предвид с това „ако“?
Погледнах я в очите, които внезапно бяха станали обвинителни.
— Вижте, сержант, ако е вампир, значи притежава по-силни способности за контрол над съзнанието, отколкото някога съм виждала. Никога не съм срещала вампир, дори и вампир-господар, който може да държи трима души в подчинение, докато ги убива. Докато не видях това, дори бих казала, че е невъзможно.
— Какво друго би могло да бъде? — попита Лари.
Свих рамене.
— Мисля, че е вампир, но ако кажа, че съм сто процента сигурна, ще е лъжа. Опитвам се да не лъжа полицията. Възможно е да няма следи нагоре по хълма, дори и земята да е била мека, защото вампирът може просто да е долетял.