— Като прилеп ли? — попита Фриймънт.
— Не, не си променят формата, но могат… — замислих се за дума, но не можах да открия точната. — Могат да левитират, нещо като летене. Виждала съм го. Не мога да го обясня, но съм го виждала.
— Сериен убиец вампир — тя поклати глава, а бръчките около устните й се задълбочиха. — Федералните ще се нахвърлят на случая.
— Без майтап — отвърнах аз. — Открихте ли липсващите части от телата?
— Не, мислех, че може да ги е изяло.
— Ако е изяло такова количество, защо не повече? Ако е яло, защо няма следи от зъби? Ако ги е яло, защо няма разхвърляни части, като огризки?
Тя сви ръце в юмруци.
— Добре, схванах накъде биете. Било е вампир. Дори тъпото ченге знае, че те не ядат плът.
Обърна кафявите си очи към мен и в тях имаше насъбран много гняв. Не точно към мен, но можех да се превърна в удобна мишена. Отвърнах на погледа й, без да трепна. Тя първа отклони очи. Може пък да не ставах за мишена.
— Не ми харесва да имам цивилен, участващ в разследване на убийство, но вие забелязахте неща, които аз бях пропуснала. Или сте много добра, или знаете нещо, което не ми казвате.
Можех просто да й кажа, че съм добра в работата си, но не го направих. Не исках полицията да си мисли, че крия някаква информация, когато всъщност не го правя.
— Имам едно предимство пред обикновения детектив от отдел „Убийства“ — очаквам да става дума за чудовище. Никога не ме викат, ако става дума за обикновено намушкване или обир. Не прекарвам много време в опити да измисля хубави, нормални обяснения. Това означава, че имам възможност да пренебрегна доста теории.
Тя кимна.
— Добре, ако ми помогнете да заловя това нещо, не ми пука с какво си изкарвате прехраната.
— Радвам се да го чуя.
— Но без репортери и без медии. Аз командвам. Това е мое разследване. Аз ще реша дали да оповестим нещата. Това ясно ли е?
— Разбира се.
Тя ме изгледа сякаш не ми вярваше.
— Имам предвид това, което казах за медиите, госпожице Блейк.
— Нямам проблеми с никоя медия, сержант Фриймънт. И предпочитам нещата да са по този начин.
— За човек, който не иска да има медии около себе си, получавате доста внимание.
Свих рамене.
— Участвам само в сензационни случаи, детектив. Случаи, които правят добри новини, имат добър отзвук. Убивам вампири, за Бога, това прави страхотни заглавия.
— Стига да сме се изяснили, госпожице Блейк.
— Без медии; не е кой знае колко сложна концепция.
Тя кимна.
— Ще намеря някой, който да ви заведе на мястото на първото убийство. Ще се погрижа и да получите документите в хотелската си стая — тя започна да се обръща.
— Сержант Фриймънт?
Тя се обърна, но погледът й не беше приятелски.
— Какво има пък сега, госпожице Блейк? Свършихте си работата.
— Не можете да се отнасяте с него като с човек сериен убиец.
— Аз ръководя това разследване, госпожице Блейк. Мога да правя каквото си поискам.
Погледнах я в изпълнените с враждебност очи. И аз самата не се чувствах особено приятелски настроена.
— Не се опитвам да ви открадна славата. Но вампирите не са просто хора със зъби. Ако вампирът може да плени ума им и да ги държи, докато ги убива един по един, той може да плени и вашето съзнание, както и всяко друго. Вампир с подобен талант може да ви накара да смятате, че черното е бяло. Разбирате ли ме?
— В момента е ден, госпожице Блейк, ако е вампир, ще го намерим и ще го прободем с кол.
— Ще ви е нужна съдебна заповед за екзекуция.
— Ще получим.
— Когато я получите, ще се върна и ще довърша работата.
— Мисля, че можем да се справим.
— Някога убивали ли сте вампир? — попитах аз.
Тя просто ме изгледа.
— Не, но съм застрелвала човек. Не може да е много по-трудно.
— Не е по-трудно по начина, който имате предвид — отвърнах аз. — Но е адски по-опасно.
Тя поклати глава.
— Докато дойдат федералните, аз ръководя случая и няма да допусна нито вие, нито някой друг да поеме нещата. Ясно ли е, госпожице Блейк?
Кимнах утвърдително.
— Кристално ясно, сержант Фриймънт — погледнах към иглата с форма на кръст, закачена на ревера на сакото й. Повечето цивилни полицаи имат игли за вратовръзки с формата на кръст. Стандартната полицейска екипировка в страната. — Имате сребърни куршуми, нали?
— Ще се погрижа за хората си, госпожице Блейк.
Вдигнах ръце съвсем леко. Толкова по въпроса за разговора по женски.
— Добре, ние си тръгваме. Имате номера на пейджъра ми. Използвайте го, ако ви потрябвам, детектив Фриймънт.
— Няма да ми потрябва.