Выбрать главу

— Като прилеп ли? — попита Фриймънт.

— Не, не си променят формата, но могат… — замислих се за дума, но не можах да открия точната. — Могат да левитират, нещо като летене. Виждала съм го. Не мога да го обясня, но съм го виждала.

— Сериен убиец вампир — тя поклати глава, а бръчките около устните й се задълбочиха. — Федералните ще се нахвърлят на случая.

— Без майтап — отвърнах аз. — Открихте ли липсващите части от телата?

— Не, мислех, че може да ги е изяло.

— Ако е изяло такова количество, защо не повече? Ако е яло, защо няма следи от зъби? Ако ги е яло, защо няма разхвърляни части, като огризки?

Тя сви ръце в юмруци.

— Добре, схванах накъде биете. Било е вампир. Дори тъпото ченге знае, че те не ядат плът.

Обърна кафявите си очи към мен и в тях имаше насъбран много гняв. Не точно към мен, но можех да се превърна в удобна мишена. Отвърнах на погледа й, без да трепна. Тя първа отклони очи. Може пък да не ставах за мишена.

— Не ми харесва да имам цивилен, участващ в разследване на убийство, но вие забелязахте неща, които аз бях пропуснала. Или сте много добра, или знаете нещо, което не ми казвате.

Можех просто да й кажа, че съм добра в работата си, но не го направих. Не исках полицията да си мисли, че крия някаква информация, когато всъщност не го правя.

— Имам едно предимство пред обикновения детектив от отдел „Убийства“ — очаквам да става дума за чудовище. Никога не ме викат, ако става дума за обикновено намушкване или обир. Не прекарвам много време в опити да измисля хубави, нормални обяснения. Това означава, че имам възможност да пренебрегна доста теории.

Тя кимна.

— Добре, ако ми помогнете да заловя това нещо, не ми пука с какво си изкарвате прехраната.

— Радвам се да го чуя.

— Но без репортери и без медии. Аз командвам. Това е мое разследване. Аз ще реша дали да оповестим нещата. Това ясно ли е?

— Разбира се.

Тя ме изгледа сякаш не ми вярваше.

— Имам предвид това, което казах за медиите, госпожице Блейк.

— Нямам проблеми с никоя медия, сержант Фриймънт. И предпочитам нещата да са по този начин.

— За човек, който не иска да има медии около себе си, получавате доста внимание.

Свих рамене.

— Участвам само в сензационни случаи, детектив. Случаи, които правят добри новини, имат добър отзвук. Убивам вампири, за Бога, това прави страхотни заглавия.

— Стига да сме се изяснили, госпожице Блейк.

— Без медии; не е кой знае колко сложна концепция.

Тя кимна.

— Ще намеря някой, който да ви заведе на мястото на първото убийство. Ще се погрижа и да получите документите в хотелската си стая — тя започна да се обръща.

— Сержант Фриймънт?

Тя се обърна, но погледът й не беше приятелски.

— Какво има пък сега, госпожице Блейк? Свършихте си работата.

— Не можете да се отнасяте с него като с човек сериен убиец.

— Аз ръководя това разследване, госпожице Блейк. Мога да правя каквото си поискам.

Погледнах я в изпълнените с враждебност очи. И аз самата не се чувствах особено приятелски настроена.

— Не се опитвам да ви открадна славата. Но вампирите не са просто хора със зъби. Ако вампирът може да плени ума им и да ги държи, докато ги убива един по един, той може да плени и вашето съзнание, както и всяко друго. Вампир с подобен талант може да ви накара да смятате, че черното е бяло. Разбирате ли ме?

— В момента е ден, госпожице Блейк, ако е вампир, ще го намерим и ще го прободем с кол.

— Ще ви е нужна съдебна заповед за екзекуция.

— Ще получим.

— Когато я получите, ще се върна и ще довърша работата.

— Мисля, че можем да се справим.

— Някога убивали ли сте вампир? — попитах аз.

Тя просто ме изгледа.

— Не, но съм застрелвала човек. Не може да е много по-трудно.

— Не е по-трудно по начина, който имате предвид — отвърнах аз. — Но е адски по-опасно.

Тя поклати глава.

— Докато дойдат федералните, аз ръководя случая и няма да допусна нито вие, нито някой друг да поеме нещата. Ясно ли е, госпожице Блейк?

Кимнах утвърдително.

— Кристално ясно, сержант Фриймънт — погледнах към иглата с форма на кръст, закачена на ревера на сакото й. Повечето цивилни полицаи имат игли за вратовръзки с формата на кръст. Стандартната полицейска екипировка в страната. — Имате сребърни куршуми, нали?

— Ще се погрижа за хората си, госпожице Блейк.

Вдигнах ръце съвсем леко. Толкова по въпроса за разговора по женски.

— Добре, ние си тръгваме. Имате номера на пейджъра ми. Използвайте го, ако ви потрябвам, детектив Фриймънт.

— Няма да ми потрябва.