— Къде отиваш?
— Чудя се дали дърветата не са били разцепени от трол.
Лари се накани да излезе от своята страна. Спрях го.
— Използвай вратата от моята страна, ако искаш да излезеш.
— Защо?
— Не си въоръжен.
Извадих браунинга. Теглото му беше успокояващо, но в интерес на истината срещу създание с размерите на големите планински тролове не беше особено полезно. Може би с експлодиращи куршуми, но като изключим тях, 9-милиметровият пистолет не е оръжие, с което да се ловува нещо с размерите на малък слон.
Лари затвори вратата си и се плъзна през моето място.
— Наистина ли смяташ, че тук има тролове?
Втренчих се в мрака. Нищо не помръдваше.
— Не знам.
Приближих се до сухата канавка, която отбелязваше края на пътя. Внимателно пристъпих в нея. Токчетата потънаха в сухата, песъчлива почва. Сграбчих с ръка сноп клони и се изправих по наклона. Трябваше да се хвана за един от разцепените дънери, за да не се плъзна обратно в окапалите листа и борови иглички.
Ръката ми попадна на гъста мъзга. Преборих се с желанието да я отдръпна назад и се насилих да задържа лепкавата кора.
Лари се запрепъва по наклона, а официалните му обувки с гладки подметки се хлъзгаха по сухите листа. Нямах свободна ръка, която да му предложа. Той застана в нещо подобно на стойка за лицева опора и с помощта на храсталаците се издърпа до мен.
— Проклети официални обувки.
— Поне не ти се налага да си на токчета — казах аз.
— Не мисли, че не съм благодарен — отвърна ми той. — Щях да си счупя врата.
Нищо не помръдваше в тъмната, тъмна нощ, освен нас двамата. Чуваха се музикалните звуци на дървесните жаби, но нищо по-силно. Изпуснах дъха, който не бях осъзнала, че задържам. Издърпах се до място с по-стабилна опора и погледнах дърветата.
— Какво търсиш? — попита Лари.
— Брадвата прави широк, равен удар. Ако стволовете бяха скършени от трол, щяха да са назъбени и осеяни със стърчащи остри парчета дърво.
— На мен ми изглеждат равни — каза той и прокара пръсти по оголеното дърво. — Но не ми прилича на брадва.
Дървото беше твърде гладко. Брадвата би го разцепила под ъгъл. Това беше почти равно, сякаш всяко е било съборено с един, най-много два удара. Някои от дърветата бяха близо тридесет сантиметра в диаметър. Никой човек не би могъл да направи подобно нещо, дори и с брадва.
— Кой би могъл да го направи?
Претърсих тъмнината, преборвайки се с желанието да насоча оръжието в мрака, като вместо това го държах вдигнато към небето. Безопасността преди всичко.
— Вампир с меч, може би.
Той се загледа в тъмнината.
— Имаш предвид онзи, който беше убил момчетата ли? Защо вампирът би нарязал група дървета, след като ги е убил?
Беше добър въпрос. Страхотен въпрос. Но както и с толкова много други въпроси от днешния ден, нямах добър отговор.
— Не знам. Да се връщаме в колата.
Запрепъвахме се обратно по пътя, по който бяхме дошли. Никой от нас не падна. Направо постижение.
Когато влязохме в колата, прибрах пистолета. Вероятно въобще не ми беше нужен, но все пак… нещо беше отсякло тези дървета.
Използвах бебешките кърпички с алое и ланолин, които държах в колата, за да почиствам кръвта, и отмих смолата от ръката си. Кърпичките се справяха с дървесната кръв почти толкова добре, колкото и с човешката.
Продължихме да караме, оглеждайки се за светлини. Вече трябваше да сме близо до „Кървави кости“, освен ако обясненията не бяха погрешни. Надявах се да не са.
— Това факла ли е? — попита Лари.
Втренчих се в тъмнината. Видях проблясък на огън твърде високо над земята, за да е лагерен. Две факли на високи колове осветяваха широк чакълест участък, удобен за обратен завой отляво на пътя. И тук дърветата бяха отсечени, но преди години. Беше старо, планирано разчистване. Дърветата откриваха място за едноетажна сграда. От стрехите висеше дървена табела. Беше трудно да се разчете на светлината на факлите, но може би надписът гласеше: „Кървави кости“.
Тъмни дървени плочки покриваха покрива и се спускаха по стените, така че цялата сграда изглеждаше като природен израстък, поникнал от червената глинеста почва. Около двадесет коли и пикапи бяха паркирани хаотично върху тъмния чакъл.
Табелата се олюля от вятъра и светлините на факлата отразиха дълбоко издълбаните думи. „Кървави кости“ беше изрязано с гладки извити букви.
Тръгнах внимателно по чакъла с обувките си на високи токчета. Официалните обувки на Лари се справяха по-добре върху тази настилка.
— „Кървави кости“ е странно име за бар и грил.