Поставих ръцете си на блестящото дърво на бара. По ръбовете му се извиваха още лози и листа. Прокарах пръсти по дърворезбата. Беше изцяло ръчна изработка.
Върховете на пръстите му галеха дървото сякаш бе кожа. Беше собственическо докосване, по начина, по който някои мъже докосват приятелките си, когато ги гони собственическия инстинкт. Можех да се обзаложа, че е резбовал лично всеки сантиметър.
Някаква брюнетка, облечена в рокля два размера по-малка, отколкото би трябвало, го докосна по ръката.
— Магнус, не ти е нужна чужденка.
Магнус Бувие се обърна към брюнетката и прокара галещите си пръсти надолу по ръката й. Тя потрепери. Той нежно повдигна ръката й от своята и допря устните си до обратната й страна.
— Избери си когото искаш, скъпа. Твърде красива си, за да ти откажат тази вечер.
Тя не беше красива. Очите й бяха малки, мътнокафяви, а носът й — твърде голям за слабото лице. Взирах се в нея от не повече от тридесет сантиметра и чертите на лицето й се изгладиха. Очите й внезапно станаха големи и блестящи, а тънките й устни — пълни и влажни. Беше все едно я гледах през един от онези меки филтри, използвани през шестдесетте, само че по-ефектно.
Обърнах се към Лари. Гледаше така, сякаш е бил ударен от камион. Строен, прекрасен камион. Огледах се из бара и всеки друг мъж, с изключение на Ърл гледаше към нея по същия начин, сякаш току-що се е появила пред очите им променена като Пепеляшка от кръстницата си. Аналогията беше нелоша.
Обърнах се отново към Магнус Бувие. Той не се взираше в жената. Гледаше мен.
Наклоних се към бара и срещнах очите му. Той се усмихна леко.
— Любовните заклинания са незаконни — казах аз.
Усмивката се разшири.
— Твърде хубава си, за да си полицайка — протегна ръка, за да ме докосне.
— Докосни ме и ще уредя да те арестуват за неоправдано използване на свръхестествено влияние.
— Това е дребно престъпление — отвърна той.
— Не, ако не си човек, не е.
Мъжът примигна насреща ми. Не го познавах достатъчно добре, за да съм сигурна, но мисля, че го изненадах, сякаш се очакваше да повярвам, че е човек. Да бе, как не.
— Нека поговорим на някоя маса — каза той.
— Устройва ме.
— Дори, можеш ли да поемеш нещата за няколко минути?
Иззад бара се появи жена. Имаше същата гъста кестенява коса, но беше завързана в много силно стегната конска опашка, високо и здраво. Дългата блестяща опашка се мърдаше като жива, докато тя се движеше. Лицето й, без никакво окосмяване и грим, беше триъгълно, екзотично, подобно на котка. Очите й бяха със същия спиращ дъха синьо-зелен цвят като очите на Магнус.
Мъжете най-близо до бара я стрелкаха с ъгълчетата на очите си, сякаш се страхуваха да я погледнат директно. Лари я зяпаше с отворена уста.
— Ще наглеждам бара, но това е всичко — каза тя, после обърна очи към Лари и попита:
— Какво зяпаш?
Гласът й беше груб, натежал от презрение.
Лари примигна, затвори уста и смотолеви:
— Н-нищо.
Гледаше го, сякаш знаеше, че лъже. Взе да ми просветва защо мъжете не се взираха в нея.
— Доркас, дръж се добре с клиентите.
Тя изгледа Магнус, който се усмихна, но отстъпи. Той излезе иззад бара. Беше облечен с мека синя риза с дълъг ръкав, която носеше над толкова избелели дънки, че изглеждаха почти бели. Ризата стигаше докъм средата на бедрата му, беше му се наложило да навие ръкавите до лактите. Каубойски ботуши в черно и сребърно допълваха облеклото му. Всичко, с изключение на ботушите изглеждаше като взето назаем. Би трябвало да изглежда немарлив, твърде обикновено облечен на фона на всички останали, накипрени за петък вечер, но не беше така. Пълната му увереност правеше облеклото му да изглежда перфектно. Някаква жена, седнала на една от масите, сграбчи края на ризата му, докато минаваше покрай нея. Той я издърпа от ръцете й с игрива усмивка.
Магнус ни заведе до една маса близо до празната сцена. Остана изправен, позволявайки ми да избера къде ще седна, много кавалерско от негова страна. Седнах с гръб към стената, така че да мога да наблюдавам едновременно вратите и стаята. Приличаше на каубойско поведение, но пък във въздуха витаеше магия. Нелегална магия.
Лари седна от дясната ми страна. Гледаше какво правя аз и издърпа стола си малко по-назад от масата, за да може също да наблюдава стаята. Беше почти страховито колко внимателно следи какво правя. Това щеше да го опази жив, но беше като да те следва тригодишен с разрешително за оръжие. Някак плашещо.
Магнус се усмихна и на двама ни снизходително, сякаш вършехме нещо сладко или забавно. Не бях в настроение да съм забавна.