— Любовните заклинания са незаконни — казах му.
— Вече го споменахте — отвърна той и ми хвърли усмивка, за която предположих, че би трябвало да е едновременно очарователна и безобидна. Не беше. Нищо, което би могъл да направи, нямаше да намали екзотичността му. И с абсолютна сигурност не беше безобиден.
Взирах се в него, докато усмивката му не поувехна по краищата и не преглътна. Постави дланите си с изящни дълги пръсти върху масата и се втренчи в тях. Когато вдигна очи, усмивката беше изчезнала. Изглеждаше сериозен, дори леко нервен. Добре.
— Не е заклинание — отвърна той.
— Как ли пък не е — казах аз.
— Не е. Магия е, но нищо толкова досадно като заклинание.
— Извърташ нещата — отвърнах аз.
Лари ни гледаше напрегнато.
— Онова нещо в бара любовно заклинание ли беше?
— Какво нещо в бара? — лицето на Магнус беше невероятно благо, сякаш смяташе, че Лари ще му повярва.
Той ме погледна.
— Шегува ли се? Онази жена се промени по скалата от три на двадесет и три. Трябва да е магия.
За пръв път Магнус насочи вниманието си към Лари и ме изключи — и аз се почувствах изключена. Сякаш лъч слънчева светлина се беше преместил от мен и бях останала малко по на студено, малко по в мрака.
Поклатих глава.
— Зарежи тия глупости с омайването.
Магнус се обърна към мен и за момент почувствах топлината.
— Престани.
— С какво?
Изправих се.
— Чудесно, да видим колко забавен ще си в затвора.
Магнус обхвана китката ми с ръка. Кожата му би трябвало да е загрубяла от работа, но не беше. Беше неестествено гладка, като живо кадифе. Естествено това също можеше да е илюзорно.
Опитах се да измъкна ръката си, но хватката му се стегна. Аз продължих да дърпам, а той да стяга с убедеността на човек, който знае, че не мога да се измъкна. Беше сгрешил. Не беше въпрос само на физическа сила, но и на опит.
Бързо завъртях китката си към пръстите му, като същевременно я извих. Пръстите му се плъзнаха по кожата ми, опитвайки се да се захванат, но беше късно. Чувствах китката си протъркана на местата, където бяха одрали кожата. Не кървеше, но въпреки това болеше. Щеше да се почувства по-добре, ако я разтриех, но нямаше да му доставя това удоволствие. В крайна сметка бях корава убийца на вампири. Освен това щях да разваля част от ефекта, а на мен ми допадаше изненадата, изписана по лицето на Магнус.
— Повечето жени не се отдръпват веднъж щом ги докосна.
— Използвай магия върху мен още веднъж и ще те предам на ченгетата.
Той ме погледна със замислено изражение и кимна.
— Печелиш. Повече никаква магия върху теб или приятеля ти.
— Или който и да било друг — добавих.
Седнах обратно внимателно, като оставих помежду ни повечко разстояние. Извих съвсем леко стола на една страна, така че движението, с което изваждам оръжието да е по-гладко. Не смятах, че ще ми се наложи да го застрелям, но китката ме болеше на мястото, където я беше стиснал. Бях се борила с голи ръце с вампири и превръщачи. Познавах свръхестествената сила, щом я почувствах. Той я притежаваше. Можеше да стиска, докато костите ми изскочат през кожата, но не беше стиснал достатъчно бързо. Всъщност не искаше да ме нарани. Негова грешка.
— О, клиентите ми така или иначе не биха искали магията да се махне — отвърна той.
— Не можеш да ги манипулираш по този начин. Незаконно е и ще те предам на властите заради това.
— Но всеки знае, че петък вечер е нощта на любовниците в „Кървави кости“ — отвърна Магнус.
— Какво е нощта на любовниците? — попита Лари.
Магнус се усмихна, вече възвръщайки си част от предишния чар, но онзи проблясък на топлина бе изчезнал. Доколкото можех да преценя, държеше на думата си. Дори вампирите не можеха да приложат контрол върху съзнанието ми, без да го разбера. Това, че Магнус можеше, ме караше да се чувствам нервна.
— Правя всички красиви или привлекателни, или секси за тази вечер. За няколко часа можеш да си любовникът на мечтите си или на нечии други. Въпреки че не бих останал за цяла нощ. Омаята не продължава толкова дълго.
— Какво си ти? — попита Лари.
— Какво изглежда като Homo sapiens, може да се размножава с Homo sapiens, но не е Homo sapiens? — попитах аз.
Очите на Лари се разшириха.
— Homo arcanus. Той е фея?
— Моля, говорете по-тихо — каза Магнус.
Огледа се към близките маси. Никой не ни обръщаше особено внимание. Всички бяха заети да се взират в магически подобрените очи на другия.
— Не е възможно да минавате за хора — казах аз.
— Семейство Бувие е предсказвало бъдещето и е правило любовни заклинания в региона от векове.
— Ти каза, че не е любовно заклинание.
— Те смятат, че е, но ти знаеш какво е наистина.