— Омая — отвърнах аз.
— Какво е омая? — попита Лари.
— Магия на феите. Тя им позволява да замъгляват ума ни, прави нещата да изглеждат по-хубави или по-лоши, отколкото всъщност са.
Магнус кимна усмихнато, сякаш беше доволен, че знам толкова много.
— Точно. Всъщност е дребна магия, сравнена с някои други.
Поклатих глава.
— Чела съм за омаята и тя не работи толкова добре, освен ако не си от висшия двор, даонски ший6. Благословения двор на феите не се кръстосва често със смъртните. Поне не и с простолюдието. Падналите7, от своя страна, го правят.
Той се взираше в мен с прекрасните си очи и дори без омаята изглеждаше толкова великолепен, че на човек му се искаше да го докосне. Да види дали косата му наистина е толкова буйна, колкото изглежда. Приличаше на прекрасна скулптура — на човек му се искаше да прокара пръсти по нея и да почувства линиите и извивките.
Магнус се усмихна нежно.
— Падналият двор е зъл, жесток. Това, което върша тук, не е зло. За една вечер тези хора могат да дойдат и да изживеят собствените си фантазии. Смятат, че става дума за любовни заклинания и аз ги оставям да го вярват. Всички пазим тайната на това малко незаконно мероприятие. Местната полиция знае. Даже от време на време идват и се присъединяват към нас.
— Но не става дума за любовни заклинания.
— Не, в моя случай е природен талант. Да използвам собствената си домашна магия не е незаконно, ако всички знаят, че го правя.
— Значи се правиш, че това е любовно заклинание и всички гледат на другата страна, защото си прекарват добре, но всъщност става дума за омаята на феите, която не е незаконна, стига да имаш позволението на участниците.
— Точно така — отвърна той.
— Което прави всичко това законно.
Той кимна.
— Ако бях потомък на тъмната част от феите, щях ли да правя нещо, което да донесе удоволствие на толкова много хора?
— Да, ако отговаря на нуждите ти.
— Няма ли забрана за влизането на членове на Падналия двор в страната? — попита Лари.
— Да — отвърнах аз.
— Не и ако семейството ми е дошло тук преди забраната да влезе в сила. Семейство Бувие са тук от близо триста години.
— Не е възможно — отвърнах аз. — Никой, освен индианците не е бил тук от толкова отдавна.
— Лин Бувие е бил френски трапер, който събирал кожи. Той е бил първият европеец, стъпил на тази земя. Оженил се в местно племе и ги покръстил.
— Браво на него. И как така не искате да продадете земята си на Реймънд Стърлинг?
Той примигна насреща ми.
— Страшно ще се разочаровам, ако се окаже, че работите за него.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам — отвърнах аз.
— Какво сте вие?
Не беше попитал кои сме, бе попитал какво. Беше много различен въпрос. Може да се каже, че за момент ме спря.
— Аз съм Анита Блейк, това е Лари Къркланд. Ние сме съживители.
— Доколкото разбирам, не правите рисувани филмчета8 — отбеляза той.
Това ме накара да се усмихна.
— Не, вдигаме мъртвите; animate, от латински, означава „да дариш живот“.
— Това ли е всичко, което правите? — наблюдаваше ме много напрегнато, сякаш имаше нещо написано от вътрешната страна на черепа ми и той се опитваше да го прочете.
Беше от неудобния тип изпитателни погледи, но мен ме бяха зяпали най-добрите. Срещнах погледа му и отговорих:
— Аз съм лицензиран екзекутор на вампири.
Той поклати нежно глава.
— Не попитах с какво си вадиш прехраната. Попитах какво си.
Намръщих се.
— Може би не разбирам въпроса.
— Може би не, но приятелят ти попита какво съм. Ти каза, че съм фея. Аз попитах какво си и ти ми отговори, описвайки работата си. Това е все едно аз да кажа, че съм барман.
— В такъв случай не знам как да отговоря — отвърнах му.
Той продължаваше да се взира в мен.
— Напротив, знаеш. Мога да съзра една дума в очите ти. Една дума.
И щом го каза, думата изплува в ума ми.
— Некромант. Аз съм некромант.
Магнус кимна.
— Г-н Стърлинг знае ли какво представлявате?
— Съмнявам се, че ще разбере дори и да му обясня.
— Наистина ли имате способности да контролирате всички видове мъртъвци? — попита Магнус.
— Наистина ли можеш да направиш сто чифта обувки за една вечер? — попитах аз.
Магнус се усмихна.
— Грешният тип фея.
— Аха — отвърнах.
— Ако работите за Стърлинг, защо сте тук? Надявам се не сте дошли да се опитвате да ме накарате да продавам. Няма да ми хареса да откажа на толкова приятна жена.
— Зарежи комплиментите, Магнус. Няма да те доведат доникъде — въздъхнах. — В момента имам твърде много мъже в чинията си.
7
The Seelie court или Благословените са добрите феи в келтския фолклор. The Unseelie court са Падналите или лошите феи. — Б.пр.