— Това си е самата истина — измърмори Лари.
Намръщих му се.
— Не те каня на среща. Каня те в леглото си.
Намръщих се към Магнус. Не, „изгледах го кръвнишки“ е по-добрият израз.
— Не и в този живот.
— Сексът между свръхестествени същества винаги е невероятен, Анита.
— Аз не съм свръхестествено създание.
— Сега кой извърта нещата?
Не знаех какво да отговоря на това, така че не казах нищо. Рядко успявам да се забъркам в неприятности като си мълча. Магнус се усмихна.
— Накарах те да се почувстваш неудобно. Съжалявам, но никога нямаше да си простя, ако не бях попитал. От много отдавна не съм бил с някой, който да не е обикновен човек. Нека ви купя по питие, като компенсация за грубостта си.
Поклатих глава.
— Менюто ще е достатъчно. Все още не сме яли.
— Вечерята ще е за сметка на заведението.
— Не — отвърнах аз.
— Защо не?
— Защото не те харесвам особено и не приемам услуги от хора, които не харесвам.
Той седна обратно на стола си със странно, почти слисано изражение.
— Доста си директна.
— И представа нямаш — обади се Лари.
Удържах желанието си да го изритам под масата и казах:
— Може ли да получим менюта?
Той вдигна ръка и извика:
— Две менюта, Дори.
Дори ги донесе.
— Аз съм съсобственик на това място, не съм ти сервитьорка, Магнус. Побързай.
— Не забравяй за онази среща, която имам тази вечер, Дори — гласът му беше кротък, но не я заблуди.
— Няма да ме оставиш сама с тези хора. Няма да… — тя погледна към нас. — Не одобрявам нощта на любовниците. Знаеш го.
— Ще се погрижа за всичко, преди да тръгна. Няма да се налага да опетниш морала си.
В отговор тя изгледа кръвнишки всички.
— Тръгваш с тях, така ли?
— Не — отвърна той.
Тя се обърна на токчетата си и се отправи грациозно обратно към бара. Мъжете, които си нямаха половинка, наблюдаваха гърба й внимателно, без да зяпат, докато не бяха сигурни, че не може да ги види.
— Сестра ти не одобрява злоупотребата с омаята, така ли? — попитах аз.
— Дори не одобрява много неща.
— Има морал.
— Намекваш, че аз нямам — изкоментира той.
Свих рамене.
— Ти го каза, не аз.
— Винаги ли е толкова осъдителна? — попита той Лари.
Лари кимна.
— Обикновено.
— Нека просто си поръчаме храната — прекъснах ги.
Лари се усмихна, но погледна надолу към менюто. Представляваше ламинирано парче хартия, напечатано и от двете страни. Поръчах си добре изпечен чийзбургер, пържени картофи и голяма кола. Не бях поемала кофеин от няколко часа, започваше да не ми достига.
Лари се мръщеше на менюто.
— Не мисля, че в момента бих могъл да изям хамбургер.
— Имат и салати — отвърнах аз.
Магнус постави върховете на пръстите си на обратната страна на ръката на Лари.
— Нещо плува иззад очите ти. Нещо… ужасно, точно зад очите ти.
Лари го изгледа.
— Не знам за какво говориш.
Сграбчих китката на Магнус и го дръпнах от Лари. Той обърна очи към мен и имаше още нещо, освен цвета им, което правеше взирането в тях трудно. Зениците на очите му се спускаха спираловидно надолу, като очите на птица. Човешките очи просто не правят такива неща.
Внезапно съвсем ясно осъзнах, че все още го държа за китката. Отдръпнах се.
— Престани да ни четеш, Магнус.
— Носили сте ръкавици, иначе щях да мога да кажа какво сте докосвали — отвърна той.
— Става дума за текущо полицейско разследване. Всичко, което разкриеш с физически средства, трябва да остане конфиденциално или ще подлежиш на наказание, точно както ако си откраднал информация от досиетата ни.
— Винаги ли правиш това? — попита той.
— Кое?
— Цитираш закона, когато си изнервена.
— Понякога — отвърнах аз.
— Видях кръв, това е всичко. Уменията ми в областта на ясновидството са доста ограничени. Трябва да се здрависате с Дори. Ясновидството е нейната сила.
— Не, благодаря — отвърна Лари.
Той се усмихна.
— Не сте от полицията, в противен случай нямаше да ме заплашвате с нея, но сте били с тях по-рано. Защо?
— Мислех, че всичко, което си видял, е кръв — отвърнах аз. Имаше благоприличието да изглежда засрамен. Беше хубаво да знам, че може да бъде засрамен.
— И още нещо, предполагам.
— Ясновидството при допир не е традиционно умение на феите.
— Според преданието нашата пра-пра- и така нататък баба е била дъщеря на шаман.
— Магия и от двете страни на семейството — изкоментирах аз. — Мръсничко наследство.
— Ясновидството не е магия — обади се Лари.
— Наистина добър ясновидец ще те накара да си мислиш, че е — казах аз.