Погледнах към Магнус. Последният ясновидец, който ме бе докоснал и беше видял кръв, бе ужасен. Не беше пожелал да ме докосне повече. Не искаше да се намирам никъде около него. Магнус не изглеждаше ужасен и ми беше предложил да правим секс. Различните хора имаха различни реакции.
— Лично ще отнеса поръчката ви в кухнята, стига да решите какво искате — каза той.
Лари се загледа в менюто.
— Салата предполагам. Без дресинг — помисли още малко. — Без домати.
Магнус започна да се изправя.
— Защо не искате да продавате на Стърлинг? — попитах аз.
Той наклони главата си на една страна и се усмихна.
— Земята е принадлежала на семейството ни от векове. Тя е наша.
Погледнах към него, но не успях да разчета лицето му. Можеше да е самата истина или нагла лъжа.
— Тоест единствената причина да не искате да станете милионери е какво… семейна традиция?
Усмивката се разтегли. Той се наведе по-близо, а дългата му коса се изсипа напред. Прошепна и наистина — беше достатъчно тихо, че трябваше да го прошепне:
— Парите не са всичко, Анита. Въпреки че Стърлинг изглежда смята така.
Лицето му беше много близо, едва на границата на допустимото от мен. Можех да помириша афтършейва му, съвсем лек мирис, който намекваше, че се налага да се приближите съвсем до кожата му, за да го доловите, но усилието ви ще си струва.
— Какво искаш, Магнус, ако не са парите?
Взирах се в него от твърде близо. Дългата му коса се посипа по ръката ми.
— Казах ти какво искам.
Дори и без омаята се опитваше да ме очарова, да ме разсее.
— Какво се е случило с онези дървета край пътя ви? — не се разсейвах толкова лесно.
Той примигна с дългите си мигли. Нещо се приплъзна зад очите му.
— Аз им се случих.
— Ти си отрязал онези дървета? — попита Лари.
Магнус се обърна към него и аз бях доволна, че не се налага да се взирам в него от няколко сантиметра разстояние.
— За съжаление, да.
— Защо? — попитах.
Той се изправи внезапно и маниерите му станаха делови.
— Напих се и излязох да побеснея малко — сви рамене. — Срамно, нали?
— Това е един от начините да се опише — отвърнах.
— Ще ида да ви донеса храната. Една салата без дресинг е на път.
— Запомни ли какво искам аз? — попитах го.
— Месо, изгорено до смърт, запомних.
— Звучиш като вегетарианец.
— О, не — отвърна той. — Ям всякакви неща.
Отдалечи се през тълпата, преди да мога да реша дали току-що бях обидена, или не. Все тая. Дори и с цената на живота си не можех да измисля добра ответна реплика.
10
Доркас ни донесе храната, без да продума. Изглеждаше ядосана — може би не заради нас, но на нас. Или на всичко. Съчувствах й. Магнус застана зад бара, разпръсквайки отново специалната си магия над клиентите. Хвърли ни един поглед и се усмихна, но не се върна да довършим разговора. Естествено, бяхме приключили. Въпросите ми бяха свършили.
Отхапах от чийзбургера си. Беше почти хрускав по краищата, без нито точица розово в средата. Идеален.
— Какво не е наред? — попита Лари, дъвчейки листо от маруля.
Преглътнах.
— Защо нещо трябва да не е наред?
— Мръщиш се — отвърна той.
— Магнус не се върна на масата.
— Е, и? Отговори на всичките ни въпроси.
— Може би просто не знаем правилните въпроси, които да зададем.
— Вече го подозираш в нещо? — Лари поклати глава. — От твърде много време се въртиш край ченгетата, Анита. Смяташ, че всеки е намислил нещо.
— Обикновено е така — отново отхапах от бургера.
Лари стисна здраво очи.
— Какво ти става? — попитах го аз.
— От бургера ти тече сос. Как е възможно да го ядеш след това, на което станахме свидетели?
— Предполагам това означава, че не би искал да слагам кетчуп на картофките си.
Той ме погледна с нещо подобно на физическа болка, изписано на лицето.
— Как можеш да се шегуваш?
Пейджърът ми се включи. Нима бяха открили вампира? Натиснах бутона и видях номера на Долф. Сега пък какво?
— Долф е. Приятно хапване. Ще звънна от джипа и ще се върна.
Лари се изправи заедно с мен. Остави бакшиш на масата до почти недокоснатата си салата.
— Аз приключих.
— Е, аз пък не съм. Накарай Магнус да ми опакова храната за из път — оставих го да се взира безнадеждно в моя полуизяден бургер.
— Нали нямаш намерение да го ядеш в колата?
— Просто уреди да го опаковат — отправих се към джипа и луксозния му телефон.
Долф отговори на третото позвъняване.
— Анита?
— Да, Долф, аз съм. Какво има?
— Жертва на вампир близо до теб.
— По дяволите, още една.
— Какво имаш предвид с това „още една“?