Това ме вбеси повече от всичко останало. Можеше поне да я покрие, а не да я остави като някаква проститутка. Беше арогантно и жестоко.
Лари стоеше в другия край на стаята при втория прозорец. Той също беше отворен и пропускаше хладен въздух в стаята.
— Пипали ли сте нещо?
Сейнт Джон поклати отрицателно глава.
— Правили ли сте някакви снимки?
— Не.
Поех си дълбоко въздух, напомняйки си, че съм гост без официален статус. Не можех да си позволя да го ядосам.
— Какво сте правили?
— Обадих се на вас и на щатските ченгета.
Кимнах.
— Преди колко време открихте тялото?
Той погледна часовника си.
— Преди около час. Как успяхте да дойдете толкова бързо?
— Бях на не повече от 15-ина километра — отвърнах аз.
— Имал съм късмет — каза той.
Погледнах към тялото на момичето.
— Аха.
Лари се беше вкопчил здраво в перваза на прозореца.
— Лари, защо не отидеш до джипа и не донесеш малко ръкавици от чантата ми?
— Ръкавици?
— Имам кутия с хирургически ръкавици при нещата за съживяване. Донеси кутията.
Той преглътна тежко и кимна. Луничките изпъкваха по лицето му като мастилени петънца. Отиде много бързо до вратата и я затвори зад гърба си. Имах два чифта ръкавици в джоба на сакото си, но Лари се нуждаеше от чист въздух.
— Това ли е първото му убийство?
— Второто — отвърнах аз. — На колко години е момичето?
— На седемнадесет — отвърна той.
— Значи е убийство, дори и да е била съгласна.
— Да е била съгласна? За какво говорите? — за пръв път в гласа му се промъкнаха намеци за гняв.
— Какво си мислите, че се е случило тук, шерифе?
— Докато се е обличала и се е приготвяла за лягане, през прозореца се е покатерил вампир и я е убил.
— И къде е всичката кръв?
— Има още кръв под врата й. Не можете да видите белега, но я е източил оттам.
— Тази кръв не е достатъчна, за да я убие.
— Тогава е изпил другата — звучеше малко ядосан.
Поклатих глава.
— Сам вампир не може да изпие целия запас от кръв в тялото на възрастен човек на един път.
— Значи са били повече от един — каза той.
— Имате предвид ухапването по бедрото?
— Да, да — той се движеше по рунтавия розов килим с бързи нервни крачки.
— Тези белези са най-малкото на два дни — казах аз.
— Значи я е хипнотизирал два пъти преди това, но този път я е убил.
— Страшно рано е за тийнейджърка да си ляга по това време.
— Майка й каза, че не се е чувствала добре.
Това го вярвах. Дори и да е по твое желание, такава кръвозагуба няма как да не отнеме от енергията ти.
— Оправила е косата си и грима, преди да отиде в леглото — казах аз.
— Е, и?
— Познавахте ли момичето?
— Да, по дяволите, да. Това е малък град, госпожице Блейк. Всички се познаваме. Беше добро хлапе, никога не се е забърквала в неприятности. Никога не можеше да я видите в кола с момче или пък да пие навън. Беше добро момиче.
— Вярвам, че е била добро момиче, шериф Сейнт Джон. Ако някой е убит, това не го прави лош човек.
Той кимна, но очите му бяха някак диви, виждаше се твърде много от бялото. Искаше ми се да попитам на колко убийства е бил свидетел, но не го направих. Независимо дали това беше първото или двадесет и първото му убийство, си оставаше шериф.
— Какво мислите, че е станало тук, шерифе? — бях задала въпроса веднъж, но ми се искаше да опитам отново.
— Ели Куинлан е била убита и изнасилена от вампир, това е станало — каза го почти предизвикателно, сякаш и той не го вярваше.
— Не е било изнасилване, шерифе. Ели Куинлан е поканила убиеца си в тази стая.
Той отиде до далечния прозорец и застана в същата поза като Лари, взиращ се в тъмнината. Обви ръце около себе си, сякаш се прегръщаше.
— Как ще кажа на родителите й, на по-малкия й брат, че е позволила на… нещо да прави любов с нея? Че му е позволила да се храни от нея? Как мога да им го кажа?
— Ами, след три нощи, две, ако броим и тази, Ели може да стане от мъртвите и да им го каже сама.
Той се обърна към мен с пребледняло от шока лице. Бавно поклати глава.
— Те искат да бъде пронизана с кол.
— Какво?
— Искат да бъде пронизана с кол. Не искат да се върне като вампир.
Втренчих се във все още топлото тяло и поклатих глава.
— Тя ще се вдигне след още две нощи.
— Семейството не желае това.
— Ако е вампир, ще е убийство да я пронижем само защото семейството й не иска да е такава.
— Но тя все още не е вампир — отвърна Сейнт Джон. — Тя е труп.
— Съдебният лекар трябва да постанови смъртта, преди да може да бъде пронизана. Това отнема време.