Той поклати глава.
— Познавам Док Кембъл, той ще ускори процедурата заради нас.
Стоях и се взирах в момичето.
— Тя не е планирала да умре, шерифе. Това не е убийство. Тя е планирала да се върне.
— Не може да сте сигурна.
Изгледах го.
— Знам го и вие го знаете. Ако я прободем с кол, преди да се вдигне от мъртвите, ще бъде убийство.
— Не и според закона.
— Няма да отрежа главата и сърцето на седемнадесетгодишно момиче само защото родителите й не харесват живота, който си е избрала.
— Тя е мъртва, госпожице Блейк.
— Госпожо Блейк и да, знам, че е мъртва. Знам в какво ще се превърне. Вероятно по-добре, отколкото вие.
— Тогава разбирате защо родителите й искат това.
Погледнах го. Наистина разбирах. Беше време, когато щях да мога да го направя и да се чувствам добре. Да чувствам, че помагам на семейството, че освобождавам душата й. Но вече просто не бях сигурна.
— Нека родителите й го обмислят за двадесет и четири часа. Повярвайте ми. В момента са ужасени и изпълнени с мъка, наистина ли са в състояние да решат какво да й се случи?
— Те са й родители.
— Да, а дали след два дни не биха предпочели тя да е на крака и да разговаря с тях, или да е мъртва и в ковчег?
— Тя ще е чудовище — отвърна той.
— Може би, вероятно, но смятам, че трябва да задържим нещата, за да имат малко време да помислят. Мисля, че належащият проблем е кръвопиецът, който го е извършил.
— Съгласен съм, намираме го и го убиваме.
— Не можем да го убием без съдебна заповед за екзекуция — казах аз.
— Познавам местния съдия. Мога да уредя съдебна заповед.
— Обзалагам се, че можете.
— Какво ви става? Не искате ли да го убиете?
Погледнах към момичето. Ако наистина беше искал тя да се вдигне като вампир, щеше да вземе тялото със себе си. Щеше да я скрие, докато се вдигне, и да я държи в безопасност от хора като мен. Ако му пукаше за нея.
— Да, ще го убия за вас.
— Добре, какво можем да направим?
— Първо, убийството е станало веднага след мръкване, така че дневното му убежище би трябвало да е съвсем близо. Има ли някакви стари къщи, пещери, някакво място, където да може да се скрие ковчег?
— Има стар чифлик на около километър и половина оттук и знам, че надолу по потока има пещера. Обичах да ходя там като бях малък. Всички обичахме.
— Положението е следното, шерифе. Ако тръгнем след него сега, докато е тъмно, вероятно ще убие някой от нас. Но ако не се опитаме тази вечер, ще премести ковчега си. Може повече да не го открием.
— Ще го потърсим сега. Веднага.
— От колко време сте женени със съпругата си, шерифе? — попитах аз.
— Пет години, защо?
— Обичате ли я?
— Да, влюбихме се в училище. Що за въпрос е това?
— Ако тръгнете сега, може да не я видите отново. Ако не сте ловували вампир през нощта на собствената му територия, значи не знаете срещу какво се изправяме и нищо, което ви кажа, няма да ви подготви. Но си помислете за възможността никога повече да не видите Бет. Да не държите ръката й. Никога повече да не чуете гласа й. Можем да тръгнем сутринта. Вампирът може и да не премести ковчега си; може пък да го премести от пещерата в чифлика или обратното. Може и да го хванем утре, без да рискуваме нечий живот.
— Смятате ли, че няма да се премести тази вечер?
Поех си дълбоко въздух, искаше ми се да излъжа. Бог ми е свидетел, че ми се искаше.
— Не, мисля, че ще напусне околността още тази вечер. Вероятно затова е дошъл веднага щом се е мръкнало. Това му дава цялата нощ, за да избяга.
— Тогава тръгваме след него.
Кимнах.
— Добре, но трябва да изясним някои правила. Аз командвам. Правила съм го преди и съм все още жива, което ме прави експерт. Ако следвате всичко, което кажа, може би, само може би, всички ние може да оцелеем до сутринта.
— С изключение на вампирите — каза Сейнт Джон.
— Да, естествено.
Беше минало много време, откакто за последен път бях тръгвала след вампир през нощта и на открито. Принадлежностите ми за лов на вампири бяха вкъщи в килера. Беше незаконно да ги нося със себе си без съдебна заповед за екзекуция. Разполагах с кръста, който носех, два пистолета, двата ножа и толкова. Нямах светена вода, нямах допълнителни кръстове, нямах пушка. Проклятие, нямах дори кол и дървен чук.
— Имате ли сребърни куршуми?
— Мога да намеря.
— Направете го и ми намерете пушка и сребърни муниции за нея. Наоколо има ли католическа или епископална църква?
— Естествено — отвърна той.
— Нужна ни е малко светена вода и нафора.
— Знаех, че можете да хвърлите светена вода върху вампир, но нямах представа, че можете да хвърляте и нафора.