— Вие ли отворихте вратата, г-н Куинлан?
Той кимна.
— Да, и тя просто лежеше там. Не можех да понеса да я докосна. Вече е нечиста. Аз… — задавяше се от сълзи. Толкова силно се опитваше да не плаче, че лицето му започваше да става мораво.
Джеф се приближи и постави ръка около раменете на баща си, накланяйки се към майка си. Продължаваше да държи пудела в другата си ръка. Кучето изскимтя тихо и започна да ближе грима от лицето на госпожа Куинлан. Жената погледна нагоре и се изсмя задавено, потупвайки къдравата козина.
Исках да си тръгна. Исках да ги оставя да се прегръщат и да тъгуват. По дяволите, смъртта беше толкова скорошна, че още не бяха успели да се осъзнаят. Бяха в шок. Но не можех да напусна. Шериф Сейнт Джон щеше да се върне със заповедта и имах нужда от цялата информация, която можех да получа, преди да се отправим в мрака.
Лари стоеше в ъгъла, седнал на светлосин стол. Беше толкова тих, че човек можеше да забрави, че е там. Но очите му бяха жадни, забелязваха всичко и го запомняха. Когато за пръв път осъзнах, че той запомня всичко, което кажа или направя, се почувствах заплашена. Сега разчитах на това.
Бет Сейнт Джон дойде в стаята с поднос със сандвичи, кафе и безалкохолни напитки. Не помня някой да ги беше поискал, но си мисля, че Бет имаше нужда да прави нещо, освен да стои и да гледа как семейство Куинлан плачат. И аз имах нужда.
Тя постави таблата на масичката за кафе между кушетката и двойното диванче. Семейство Куинлан не й обърнаха внимание. Аз си взех чаша кафе. Разпитването на скърбящи семейства винаги върви по-леко с кофеин.
Груповата прегръдка се разпадна. Пуделът беше прехвърлен в ръцете на съпругата, а двамата мъже застанаха от двете й страни. Джефри и Джеф ме гледаха с еднакви очи. Беше почти свръхестествено. Генетиката в действие.
— Вампирът трябва да е бил в стаята с Ели, когато е пуснала кучето след мръкнало — казах аз.
— Дъщеря ми не би пуснала убиеца си.
— Ако беше на осемнадесет години, г-н Куинлан, нямаше да е убийство.
— Да ви превърнат във вампир против волята ви си остава убийство, госпожице Блейк.
Почваше да ми писва всички да ми викат „госпожица“, но скърбящият баща имаше позволение да го направи още няколко пъти.
— Вярвам, че дъщеря ви е познавала вампира. Смятам, че го е пуснала по своя воля.
— Вие сте луда. Бет, повикай шерифа. Искам тази жена да се махне от къщата ми.
Бет се изправи несигурно.
— Дейвид отиде да вземе някои неща. Аз… заместник Колтрейн е горе при тялото, но…
— Тогава го доведи тук.
Бет погледна към мен, после обратно към него. Скръсти малките си ръце и почти започна да ги кърши.
— Джефри, тя е лицензиран убиец на вампири. Правила го е много пъти. Чуй какво иска да ти каже.
Той се изправи.
— Дъщеря ми беше убита и изнасилена от някакво бездушно, кръвопиещо животно и аз искам тази жена да се махне от къщата ми веднага. — Щях да се вбеся, ако докато го казваше, не плачеше.
Бет ме погледна. Беше готова да му се противопостави, ако имах нужда от нея. Спечели си много точки.
— Някой, когото сте познавали, да е изчезвал или умирал наскоро? — попитах аз.
Куинлан ме погледна накриво. Изглеждаше объркан. Промяната на темата отново беше твърде внезапна. Надявах се, че ще мога да го разсея от желанието му да ме изхвърли за достатъчно дълго време, че да науча нещо.
— Какво?
— Някой, когото сте познавали да е изчезвал или умирал наскоро?
Той поклати отрицателно глава. — Не.
— Анди изчезна — обади се Джеф.
Куинлан отново поклати глава.
— Това момче не е наш проблем.
— Кой е Анди? — попитах аз.
— Гаджето на Ели.
— Не й е гадже — каза Куинлан.
Улових погледа на Джеф. Казваше всичко. Анди е бил гаджето и добрият стар татко въобще не го е харесвал.
— Защо не харесвахте Анди, господин Куинлан?
— Той е престъпник.
Повдигнах вежди.
— В какъв смисъл.
— Беше арестуван за злоупотреба с наркотици.
— Беше пушил малко трева — обади се Джеф.
Все повече ми се приискваше да изляза и да поговоря с Джеф. Той изглежда знаеше какво става и не се опитваше да го скрие. Номерът беше как да го направя.
— Имаше вредно влияние върху дъщеря ми и аз сложих край на това.
— И той е изчезнал? — попитах аз.
— Аха — отвърна Джеф.
— Аз ще отговарям на въпросите на госпожица Блейк, Джеф. Аз съм мъжът в къщата.
Исусе, мъжът в къщата. От доста време не бях чувала този израз.
— Искам да разгледам останалата част от къщата в случай, че вампирът е влизал някъде другаде, освен в стаята й. Ако Джеф е съгласен да ми покаже вратите, ще съм благодарна.