Дърветата шумоляха и се люлееха около нас. Миналогодишните листа пукаха под краката ни. Някой изруга тихо зад гърба ми. Вятърът подухна в див порив и отметна косата назад от лицето ми. Мракът напред беше от различен тип. Приближавахме сечището.
Сейнт Джон спря съвсем близо до края на дърветата. Погледна назад към мен.
— Как искате да го направим?
Можех да вкуся дъжда в приближаващия се вятър. Ако беше възможно, исках да се махнем, преди да се излее. И така видимостта беше отвратителна.
— Убиваме го и моментално се връщаме в къщата. Не е сложен план.
Той кимна, сякаш бях казала нещо дълбокомислено. Щеше ми се да е така.
Пред нас изникна фигура. В един момент нямаше нищо, в следващия беше там. Мрак и сенки, магия. Сграбчи Сейнт Джон, докато той посягаше за пистолета си, и го хвърли към сечището с висока парабола.
Прострелях вампира в гърдите от почти непосредствена близост. Той падна на колене. Успях да мерна бялото на очите му, сякаш не можеше да повярва. Трябваше да изпомпя пушката, за да презаредя със следващия куршум.
Карабината на Грейнджър изгърмя зад гърба ми като оръдие. Някой изкрещя. Прострелях вампира между очите. Главата му се пръсна върху листата. Обърнах се с пушка на рамо преди тялото да падне на земята.
Лари лежеше на земята с вампир върху себе си. Успях да мерна дълга кафява коса преди кръстът му да проблесне с ослепителен синьо-бял огън. Тя се хвърли назад с писък и се придвижи в мрака. Изчезна.
Друга вампирка с дълга руса коса държеше Грейнджър в тънките си ръце, а главата й беше притисната във врата му. Не можех да използвам пушката. Бяха твърде близо един до друг. От това разстояние щях да убия и двамата.
Пуснах пушката в изненаданите ръце на Лари. Все още лежеше на земята и примигваше. Извадих браунинга и стрелях в широките гърди на вампира. Тя се сгърчи, но не пусна Грейнджър. Изгледа ме, а мъжът беше все така притиснат до гърдите й. Изсъска ми. Изстрелях един куршум в отворената й уста. Това отнесе задната част на главата й.
Вампирката се разтресе. Пратих втори куршум в главата й. Тя пусна Грейнджър и падна върху листата, обзета от конвулсии. Грейнджър просто лежеше на място. В тъмнината не можех да видя лицето или врата му. Жив или мъртъв, бях направила за него всичко, което можех.
Лари вече беше на крака, а пушката изглеждаше странно в ръцете му.
Разнесе се писък, нисък и изпълнен с болка. Уолъс лежеше на земята, а върху него се бе настанил слабоват вампир. Зъбите се забиха в рамото му. Костта се счупи със силно изхрущяване. Той изкрещя отново.
Успях да мерна Колтрейн изправен, замръзнал малко по-нататък. Зад него имаше движение. Погледнах право напред в очакване вампирът да се появи от сенките, но нещо проблесна. Тъпо сребърно острие се мярна пред очите ми. Взирах се право в него, но някак изпуснах около секунда. Следващото нещо, което видях бе върхът на острието, изскачащо от гърлото на Колтрейн. Изгубих още една секунда, примигвайки към сенките, а вампирът издърпа острието и изчезна. Офейка през дърветата като нещо нечовешко, невероятно бързо, подобно на кошмар, зърнат с крайчеца на очите.
Лари вдигна пушката и я насочи към Уолъс. Издърпах я от него, а нещо се удари в гърба ми и ме яхна върху листата. Една ръка натисна главата ми в сухите, пращящи листа. Втора ръка разкъса гърба на комбинезона ми толкова яростно, че изкълчи рамото ми. Точно над главата ми се разнесе експлозия и вампирът изчезна. Претърколих се, а ушите ми звънтяха.
Лари стоеше над мен с протегната ръка и пушка в готовност. Каквото и да бе отстрелял, се беше изпарило в мрака.
Лявото ми рамо беше наранено, но не толкова лошо, колкото можеше да е, ако не се изправех. С усилие се вдигнах на крака. Вампирите си бяха отишли.
Уолъс беше седнал и прегръщаше рамото си. Колтрейн лежеше на земята, без да мърда. Зад нас се разнесе звук. Обърнах се с насочен браунинг. Лари също се обръщаше, но твърде бавно. Наведох цевта надолу, беше Сейнт Джон.
— Не стреляйте. Аз съм.
Лари държеше пистолета си с две ръце, насочен към земята.
— Мили Боже! — каза той.
Амин.
— Какво стана с теб?
— Изпаднах в безсъзнание при падането. После следвах звука на изстрелите — отвърна Сейнт Джон.
Застигна ни порив на вятъра. Миришеше толкова силно на дъжд, че почти можех да го почувствам по кожата си.
— Провери пулса на Грейнджър, Лари — наредих аз.
— Какво? — Лари изглеждаше в шок от битката.