— Виж дали е жив.
Беше мърлява работа и бих я свършила сама, но вярвах, че аз повече мога да държа вампирите настрани, отколкото Лари. Вече ме беше спасил веднъж тази вечер, но все още вярвах повече на себе си.
Сейнт Джон мина покрай нас. Докосна Уолъс, който кимна.
— Ръката ми е счупена, но ще живея.
Сейнт Джон се отправи към неподвижния силует на Колтрейн.
Лари коленичи до Грейнджър. Прехвърли оръжието си в лявата ръка, не беше най-доброто нещо, но го разбирах. Трудно е да провериш пулс на окървавено гърло в мрака. По-добре е да използваш доминантната си ръка.
— Има пулс — погледна нагоре, а широката му усмивка бе като мъждива белота в мрака.
— Колтрейн е мъртъв — каза Сейнт Джон. — Бог да ми е на помощ, мъртъв е — вдигна ръка и по кожата му проблесна кръв, черна на слабата светлина. — Почти е обезглавен. Какво го е направило?
— Меч — отвърнах аз.
Бях го видяла. Видяла бях как се случва. Но всичко, което можех да си спомня, беше черна форма, по-голяма от човешко същество. Или по-голяма от повечето. Сянка с меч, това беше всичко, което видях, а гледах право в нея.
Нещо пробяга по кожата ми и определено не беше вятърът. Силата изпълни пролетната нощ като вода.
— Тук има нещо старо — казах аз.
— За какво говорите? — попита Сейнт Джон.
— Древен вампир. Тук е. Мога да го почувствам — претърсих мрака с очи, но нищо не помръдваше, освен дърветата и вятъра.
Нямаше нищо, което да се види. Нищо, с което да се боря. Но беше тук и беше близо. Може би с меч в ръка.
Грейнджър се изправи толкова рязко, че Лари падна назад в листата с възклицание. Очите на големия мъж се обърнаха към мен. Видях, че ръката му посяга към пистолета и разбрах какво прави вампирът.
Насочих браунинга към главата му и зачаках. Трябваше да съм сигурна.
Грейнджър не се опита да намери падналата си карабина. Извади пистолета си и го насочи много бавно, сякаш не искаше да го прави. Насочи го към Лари от по-малко от тридесет сантиметра разстояние.
Уолъс изкрещя:
— Грейнджър, какво, по дяволите, правиш?
Аз стрелях.
Грейнджър потръпна, ръката с пистолета се поколеба, после пак се вдигна. Стрелях отново и отново. Ръката му падна бавно на земята, все така стискаща пистолета. Той се строполи назад в листата.
— Грейнджър! — Уолъс крещеше и пълзеше към партньора си.
Мамка му.
Стигнах първа и изритах пистолета от ръката му. Ако беше помръднал, щях да го застрелям отново. Не помръдна. Просто лежеше там, мъртъв.
Уолъс се опита да го сложи в скута си с една ръка.
— Защо го застреля? Защо?
— Щеше да убие Лари. Видя го.
— Защо?
— Вампирът, който го ухапа. Господарят му е там някъде. И е силно копеле. Използваше го.
Уолъс беше поставил главата на Грейнджър в скута си, а собствената му разкъсана ръка бе притисната към гърдите му. Плачеше.
Мамка му.
В надигащия се вятър се понесе звук. Остро, яростно лаене. Пресече го женски писък, висок и ясен.
— О, Господи! — прошепнах аз.
— Бет! — Сейнт Джон вече беше на крака и тичаше, преди да успея да кажа нещо.
Сграбчих Уолъс за рамото и дръпнах якето му.
Той погледна нагоре.
— Какво става?
— В къщата са — отвърнах аз. — Можеш ли да вървиш?
Той кимна. Помогнах му да се изправи.
Долетя още един писък. Не беше същият глас. Този път беше мъжки или момчешки.
— Остани с него, Лари. Доберете се до къщата колкото се може по-бързо.
— Ами ако се опитват да ни разделят? — попита Лари.
— Значи ще успеят — отговорих му. — Стреляй по всичко, което мръдне.
Докоснах го по ръката, сякаш това щеше да го направи по-истински, да го опази. Нямаше, но само с това разполагах. Трябваше да ида в къщата. Лари доброволно беше решил да става ловец на чудовища. Семейство Куинлан и Бет Сейнт Джон не бяха.
Прибрах браунинга, стиснах пушката с две ръце и се хвърлих сред дърветата. Тичах, без да се опитвам да гледам накъде отивам. Засилвах се към пролуки в дърветата, за които не бях сигурна, че съществуват, но те бяха там. Прескочих един дънер и за малко не паднах, но запазих равновесие и продължих да тичам. Един клон ме перна през лицето и изкара сълзи в очите ми. Гората, която преди това бе изглеждала проходима, сега представляваше лабиринт от корени и клони, които сграбчваха и препъваха. Тичах на сляпо. Не беше добър начин да останеш жив, когато наоколо има вампири. Изхвърчах на ливадата на семейство Куинлан и паднах на колене, здраво стиснала пушката.
Предната врата беше отворена. Светлината струеше под формата на топъл четириъгълник. В къщата звучаха изстрели. Изправих се на крака и се затичах натам.
Пуделът лежеше пречупен на земята, смачкан, сякаш някой се бе опитал насила да го направи на топка.