— Тази вечер.
— Ma petite, ma petite, какво ще правя с теб?
— Каза, че ще ми помогнеш.
— И ще го направя, но тези неща изискват време.
— Кои неща?
— Може да помогне, ако мислиш за Брансън като за чужда страна. Потенциално враждебна чужда страна, в която аз се опитвам да ни уредя безопасно преминаване. Трябва да съблюдавам обичаи. Ако нахлуя, това може да се приеме като обявяване на война.
— Има ли някакъв начин да започне тази вечер? — попитах аз. — С изключение на обявяването на война.
— Може би, но ако изчакаш още една вечер, ma petite, ще можем да навлезем много по-безопасно.
— Ние можем да се погрижим за себе си. Джеф Куинлан не може.
— Това ли е името му?
— Да.
Той си пое дълбоко въздух и го изпусна като въздишка, която ме накара да потреперя. Можех да му кажа да престане да го прави, но това щеше да го развесели, така че не го направих.
— Ще долетя тази вечер. Как да се свържа с теб?
Дадох му името на хотела си и след това, с въздишка, номера на пейджъра си.
— Ще ти се обадя, щом пристигна.
— Колко време ще ти отнеме да долетиш толкова далече?
— Анита, да не би да смяташ, че ще долетя със собствени сили, като птица?
Не ми хареса лекото веселие в гласа му, но отговорих откровено:
— Мина ми през ума.
Той се разсмя, което накара ръцете ми да настръхнат.
— О, ma petite, ma petite, ти си невероятна.
Точно каквото исках да чуя.
— И така, как ще дойдеш дотук?
— С частния си самолет. Естествено, той имаше частен самолет.
— Кога можеш да пристигнеш?
— Ще дойда веднага, щом мога, мое нетърпеливо цвете.
— Предпочитам ma petite пред цвете.
— Както кажеш, ma petite.
— Искам да се срещна с господаря на Брансън тази вечер, преди да се зазори.
— Вече го заяви достатъчно ясно и ще се опитам.
— Направи повече от това просто да се опиташ.
— Чувстваш се виновна за това момче, защо?
— Не се чувствам виновна.
— Тогава отговорна — каза той.
Стоях и не бях сигурна какво да кажа. Беше прав.
— Предполагам, че не си ми прочел мислите?
— Не, ma petite, просто гласа и нетърпението ти.
Мразех факта, че ме познава толкова добре. Мразех го.
— Да, чувствам се отговорна.
— Защо?
— Аз командвах.
— Направи ли всичко, което беше по силите ти, за да е в безопасност?
— Поставих нафори на всеки вход.
— Значи някой ги е пуснал?
— Имаха малка кучешка вратичка, която излизаше от гаража в стената на къщата. Не са искали да пробиват дупки в никоя от външните врати.
— Сред тях имаше ли дете вампир?
— Не.
— Тогава как?
Описах му тънкия, скелетоподобен вампир.
— Беше почти като промяна на формата. Промени се обратно за секунди. След като това стана, би могъл да мине за човек на оскъдно осветление. Никога не бях виждала нещо подобно.
— Виждал съм тази способност само веднъж — каза той.
— Знаеш кой е бил, нали?
— Ще бъда при теб веднага щом мога, ma petite.
— Внезапно започна да звучиш сериозно, защо?
Той се разсмя леко, но този път с горчивина, сякаш преглъщаше счупено стъкло. Болеше дори само да го слушам.
— Познаваш ме твърде добре, ma petite.
— Просто отговори на въпроса.
— Момчето изглеждаше ли по-младо от годините си?
— Да, защо?
Единственият отговор беше мълчание, достатъчно плътно, че да го срежеш.
— Отговори ми, Жан-Клод.
— Имало ли е други изчезнали млади момчета?
— Не и доколкото ми е известно, но не съм питала.
— Попитай — каза той.
— Колко големи?
— Дванадесетгодишни, четиринадесетгодишни, дори по-големи, ако не изглеждат на годините си.
— Като Джеф Куинлан — казах аз.
— Опасявам се, че да.
— Този вампир да не би да се занимава с нещо повече от отвличания?
— Какво имаш предвид, ma petite?
— Убийства, не просто да ги хапе, а да ги убива.
— Какъв тип убийство?
Поколебах се. Не обсъждах текущи полицейски разследвания с чудовища.
— Знам, че не ми вярваш, ma petite, но това е важно. Моля те, разкажи ми за тези убийства.
Не казваше „моля“ много често. Разказах му. Не с големи подробности, но достатъчно.
— Бяха ли осквернени?
— Какво имаш предвид под осквернени? — попитах аз.
— Осквернени, ma petite, осквернени. Има и други думи за това, но никоя не е по-точна, когато става дума за деца.
— О — казах аз, — не знам дали са били насилени сексуално. Бяха с дрехите.
— Има неща, които биха могли да се направят, без да се махат дрехите, ma petite. Но оскверняването щеше да е станало преди убийствата. Систематично малтретиране в продължение на седмици или месеци.
— Ще разбера дали са били насилени — хрумна ми една идея. — Дали вампирът би оправил момиче?