— Чакахме много дълго време, госпожице Блейк.
— Съжалявам, че смъртта на едно младо момиче ви създава неудобство, г-н Стърлинг. Ще вървим ли нагоре?
— Не съм безчувствен към чуждата загуба, госпожице Блейк, и не ми допадат намеците, че съм — стоеше там в обляната от лунна светлина нощ, много изправен и внушителен.
Госпожа Харисън и Баярд се приближиха малко към него, демонстрирайки подкрепата си. Боу просто си стоеше зад гърба на Стърлинг и изглеждаше леко развеселен. Носеше черен шлифер с качулка. Изглеждаше като призрак.
Погледнах към чистото проблясващо небе. Погледнах и към Боу. Той се ухили достатъчно широко, че белите му зъби да проблеснат на лунната светлина. Поклатих глава и не коментирах. Може пък да е бил бойскаут, винаги готов и прочее.
— Добре, както кажете. Да приключваме с това.
Не ги изчаках. Просто ги подминах и започнах да се изкачвам.
Лари, който беше до мен, каза:
— Държиш се грубо.
Погледнах го.
— Да, така е.
— Той е клиент, който си плаща, Анита.
— Виж, не си ми притрябвал, за да ме мъмриш, ясно ли е?
— Какво ти става?
Спрях се.
— Това, което оставихме зад гърба си, ме притеснява. Мисля, че и теб би трябвало да те притеснява малко повече.
— Притеснява ме, но не е нужно да си го изкарвам на всички наоколо.
Поех си дълбоко въздух и го издишах бавно. Беше прав. Проклятие.
— Добре, имаш право. Ще се опитам да съм по-мила.
Стърлинг се приближи до нас с антуража по петите му.
— Идвате ли, госпожице Блейк? — подмина ни с изпънат като пружина гръб.
Госпожа Харисън залиташе и само фактът, че Баярд я беше сграбчил за ръката, я удържаше да не падне на задника си. Все още носеше високите токчета. Може би противоречеше на кодекса й на изпълнителна секретарка да носи обувки за тенис.
Боу ги следваше, а черният му шлифер се развяваше около дългите му крака. Издаваше специфичен звук, пляс-пляс, който беше особено дразнещ.
Добре, може би в момента всичко беше дразнещо. Определено се чувствах ядосана. Джеф Куинлан беше някъде там. Или беше мъртъв, или вече беше получил първото ухапване. Вината за това беше моя. Бях казала на баща му да постави нафора пред всеки вход. Щях да помисля и за кучешката вратичка, ако я бях видяла, но така и не бях отишла толкова навътре в къщата. Дори и аз щях да сметна, че е параноично да пазиш входа на кучето. Но щях да го направя и Бет Сейнт Джон щеше да е жива.
Дали в този момент изнасилваха Джеф? Дали това същество, което бях видяла в дома на семейство Куинлан, правеше нещо повече от това да го хапе по врата? Господи, надявах се, че не. Бях доста сигурна, че мога да върна Джеф от вампирско ухапване, но ако се комбинираше с изнасилване от чудовище, не бях толкова убедена. Какво щях да правя, ако го откриех, но не беше останало много за спасяване? Понякога разсъдъкът е изненадващо крехък.
Молех се, докато вървяхме нагоре по хълма. Молех се и почувствах как част от спокойствието ми се възвръща. Нямаше видения. Нямаше пеещи ангели. Но ме обля чувство на спокойствие. Поех си дълбоко въздух и нещо тежко, стегнато и грозно в сърцето ми изчезна. Приех го като добър знак, че ще стигна до Джеф навреме. Но част от мен си оставаше скептична. Господ невинаги спасява. Понякога Той просто помага да се преживее загубата. Предполагам, че не вярвам напълно на Господ. Никога не се съмнявам в Него, но мотивите Му са твърде неразбираеми за мен. „Защото виждаме нещата неясно, като в огледало“11 и прочее. Поне веднъж ми се искаше да видя ясно през проклетото огледало.
Луната осветяваше върха на хълма като сребърен огън. Въздухът почти сияеше. Дъждът беше изчезнал, изливайки благословията си някъде другаде. Небесата са ни свидетели, че дъждът щеше да ни е полезен, но лично аз се радвах, че не се налага да вървя по влажната земя насред порой. Наличието на кал щеше да е просто твърде перфектно.
— Е, госпожице Блейк, ще започваме ли? — попита Стърлинг.
Изгледах го.
— Да.
Поех си въздух и преглътнах прямите неща, които ми се искаше да кажа. Лари беше прав. Стърлинг беше трън в задника, но не на него бях ядосана. Той беше просто удобна мишена.
— Двамата с г-н Къркланд ще обходим гробището. Но вие трябва да останете тук. Движението на други хора е много разсейващо — ето, това беше дипломатично.