Не можех да кажа на Лари как точно да го направи, понеже и аз самата не бях съвсем сигурна. Ако беше мускул, щях да го помръдна. Ако беше мисъл, щях да си я помисля. Ако беше магическа дума, щях да я кажа. Но не беше нито едно от тези неща. Сякаш кожата ми се отваряше. Всичките ми нервни окончания се оголваха към вятъра. Кожата ми стана по-хладна, сякаш от тялото ми се излъчваше хладен вятър. Всъщност не е вятър. Не можете да го видите. Не можете да го почувствате, или поне никой друг не може. Но си е там. Истински е.
Хладните пръсти на „вятъра“ се източиха навън от мен. Щях да съм в състояние да претърся гробовете в радиус от три до пет метра. Кръгът щеше да се движи заедно с мен, докато вървях.
Вдигнах ръка и помахах. Не се обърнах да видя дали Лари ме е забелязал. Останах вътре в личния си кръг. Удържах го, опитвах се да не започна да претърсвам мъртвите преди той да дойде. Надявах се, че ще може да усети какво правя. Изглеждаше логично, че ще му е по-лесно да го разбере, ако го гледа от самото начало.
Чух стъпките му по сухата земя. Звучаха като гръмотевици, сякаш можех да чуя всяко зрънце от почвата под обувките му.
Спря зад мен.
— Исусе, какво е това?
— Кое? — Гласът ми звучеше далечно и едновременно с това силно.
— Вятър, студен вятър.
Звучеше леко уплашен. Чудесно. Човек винаги трябва да е леко уплашен, когато прави магия. Когато почнеш да я приемаш за даденост, тогава вече си загазил.
— Ела по-близо, но не ме докосвай.
За последното не бях сигурна, но звучеше като добра идея. По-добре да съм, отколкото да не съм предпазлива.
Той се приближи бавно с една протегната ръка, сякаш чувстваше вятъра по кожата си.
— Исусе, Дево Марийо и Йосифе. Анита, идва от теб. Вятърът идва от теб.
— Да — отвърнах аз.
Очите му се бяха разширили. Изглеждаше както звучеше гласът му, леко уплашен.
— Ако застана до Стърлинг, той няма да почувства нищо. Никой от тях няма да почувства.
Лари поклати глава.
— Как е възможно да го пропуснат? — ръката му се рееше съвсем близо до тялото ми, почти го докосваше, но не съвсем. — По-студено е или по-силно, или нещо подобно, колкото по-близо до тялото ти застана.
— Интересно — казах аз.
— Сега какво?
— Сега ще докосна мъртвите — пуснах го, сякаш разтварях стисната ръка. Пръстите на „вятъра“ се протегнаха надолу.
Какво е чувството да преминете през твърдата земя и да докоснете мъртвите под нея? Усещането не е като нищо човешко. Сякаш невидимите пръсти можеха да се разтопят през земята в търсене на мъртвите. Този път не се налагаше да търсим надалече. Земята беше разровена и телата лежаха върху рохката почва.
Никога не бях опитвала подобно нещо на друго място, освен на добре подредено гробище. Там, където всеки гроб, всяко тяло, беше отличимо. Вятърът докосна Лари като камък в поток. Силата се завихри около него. Той беше жив и това ни притесняваше. Но ние бяхме тренирали и можехме да работим около него.
Стоях върху костите. Под земята, където очите не можеха да ги видят. Опитах се да отстъпя от тях, но само попаднах върху други. Земята беше натъпкана с тела, като стафиди в пудинг. Но около тях нямаше храна.
Стоях върху сал от кости в море от суха, червена земя. Навсякъде, където докоснех, имаше тела — парчета кост. Нямаше празно място. Нямаше място за дишане. Стоях там, сгушена в себе си, и се опитвах да разгранича нещата, които чувствах.
Гръдният кош отляво вървеше с бедрената кост, която бе на няколко метра. Вятърът потече и започна да докосва парче след парче. Бих могла да сглобя скелета като гигантски пъзел. Това щеше да направи силата ми, ако се опитах да ги вдигна.
Раздвижих се, стъпвайки върху мъртвите и навсякъде откъдето преминех, събирах телата. Парчетата оставаха разделени, но аз запомнях.
Лари се движеше заедно с мен. Правеше го изненадващо плавно през силата, като плувец, оставящ след себе си възможно най-малко вълнички.
Един призрак оживя с припламване, като блед, танцуващ пламък. Приближих се към него. Повдигна се като люлееща се змия. Имаше я нишката на враждебност, която някои призраци чувстваха спрямо живите. Ревност. Но ако и аз бях прикована към някакво забравено парче земя за стотина години, вероятно също щях да съм враждебна.