Оставих това без коментар. Бях разгледала снимките. Бяха се опитали да покрият нещата. Ако строителните работници не бяха местни и сред тях нямаше симпатизанти на Бувие, щяха да разорат гробището, да налеят малко бетон и готово, няма доказателства.
— Както и да е. Ще направя, каквото е възможно, с това, което сте ми оставили.
— Толкова по-лесно ли щеше да бъде, ако ви бяхме довели преди гробовете да бъдат разбъркани?
— Аха.
Той въздъхна. Звукът извибрира през слушалките.
— В такъв случай моите извинения.
Свих рамене.
— Освен ако не сте го направили лично, не ми дължите извинение.
Той се размърда леко на мястото си.
— Не аз заповядах разкопаването. Г-н Стърлинг е на мястото на строежа.
— Онзи г-н Стърлинг? — попитах аз.
Баярд изглежда не схвана хумора.
— Да, онзи г-н Стърлинг.
Или може би наистина очакваше името да ми е познато.
— Винаги ли някой старши партньор ви наднича зад рамото?
Той използва един пръст, за да нагласи позлатените си рамки. Приличаше на остарял жест от времената преди модерните очила и дизайнерските костюми.
— При толкова много заложени пари г-н Стърлинг сметна, че е добре да е в района в случай, че изникнат още проблеми.
— Още проблеми? — попитах аз.
Той примигна бързо насреща ми като добре наконтен заек.
— Случаят със семейство Бувие.
Лъжеше.
— Какво друго не е наред с малкия ви проект?
— Какво имате предвид, госпожице Блейк? — маникюрираните му пръсти пригладиха вратовръзката му.
— Имате и други проблеми, освен със семейство Бувие — казах го като констатация.
— Проблемите, които имаме или нямаме, не са ваша работа, госпожице Блейк. Наехме ви да вдигнете мъртъвците и да установите самоличността на починалите. Като изключим това, нямате други задължения.
— Някога вдигали ли сте зомби, г-н Баярд?
Той отново примигна.
— Не, разбира се.
Звучеше обиден.
— Тогава откъде знаете, че другите проблеми няма да окажат влияние върху работата ми?
Между веждите му се образуваха малки бръчки. Беше адвокат и печелеше добри пари, но изглежда мисленето му се удаваше трудно. Караше човек да се зачуди къде ли е завършил.
— Не виждам как дребните ни проблеми биха оказали влияние върху работата ви.
— Току-що си признахте, че не знаете нищо за работата ми — отвърнах му аз. — Откъде знаете какво би й повлияло и какво — не?
Добре де, налучквах. Баярд вероятно беше прав. Другите проблеми вероятно нямаше да ми повлияят, но човек никога не знае. Не обичам да ме държат на тъмно. И не обичам да ме лъжат, дори и чрез спестяване на информация.
— Мисля, че г-н Стърлинг ще трябва да реши дали да ви осветлим по въпроса, или не.
— Не си достатъчно старши, че да вземеш решението — изкоментирах аз.
— Не — отвърна Баярд. — Не съм.
Боже, има хора, които дори не можете да ужилите. Погледнах към Лари. Той сви рамене.
— Изглежда ще се приземим.
Погледнах навън към бързо приближаващата се земя. Бяхме насред планините Озарк и се носехме над пусто парче оголена червеникава земя. Предполагам, че беше мястото на строежа.
Земята се надигна да ни посрещне. Затворих очи и преглътнах тежко. Пътуването почти бе приключило. Почти приключило. Почти приключило. Последва раздрусване, което ме накара да ахна.
— Приземихме се — каза Лари. — Вече можеш да си отвориш очите.
Направих го.
— Наслаждаваш се страшно на ситуацията, нали?
Той се ухили.
— Не се случва често да те видя загубила самообладание.
Хеликоптерът беше заобиколен от облак червен прахоляк. Перките започнаха да забавят с натрапчив туптящ звук. Щом спряха, прахолякът се слегна и можехме да видим къде сме.
Намирахме се на малка равна площ, заобиколена от планини. Изглеждаше сякаш някога е била тясна долина, но булдозерите я бяха разширили, изравнили и превърнали в площадка за кацане. Почвата беше толкова червена, че приличаше на река от ръжда. Планината пред хеликоптера беше червена могила. Тежкото оборудване и колите бяха струпани в далечния край на долината. Край оборудването имаше скупчени мъже, които предпазваха очите си от червения прахоляк.
Когато витлата спряха да се въртят, Баярд разкопча предпазния си колан. Аз направих същото. Свалихме слушалките и Баярд отвори вратата си. Аз отворих моята и установих, че земята е по-далече, отколкото човек би си помислил. Наложи се да демонстрирам доста голяма част от бедрото си, за да изляза.
Строителните работници оцениха това. Подсвирквания, дюдюкания и едно предложение за надникване под полата ми. Не, не използваха тези думи.